Един преуспял, млад мъж, карал в краен квартал твърде бързо чисто новия си “Ягуар”. Търсел място за паркиране и с голяма скорост профучавал между паркираните коли. Изведнъж тухла се блъснала в страничната врата. Той натиснал спирачката и ядосан скочил от колата. Грабнал и разтърсил детето, което било хвърлило тухлата.
- Какво по дяволите правиш? Това е новата ми кола, знаеш ли колко много пари съм дал за нея?
Момчето започнало да се извинява:
- Съжалявам, господине! Много съжалявам! Аз не знаех какво друго да направя… Хвърлих тухла, защото не знаех как да Ви спра… “
Със сълзи по лицето посочил място зад една паркирана кола.
- Това е брат ми, падна от инвалидната си количка и не мога да го вдигна.
След това момчето сподавило риданията си и попитало зашеметения от случващото се мъж:
- Бихте ли да ми помогне да го върна в инвалидната количка?
Младият мъж едва преглътнал гнева си. Той вдигнал падналото дете, след това извадил носната си кърпичка и почистил охлузванията на момчето. Успокоил го с поглед.
- Благодаря ви и Бог да ви благослови! - благодарило детето на непознатия.
Тези думи и цялата ситуация разтърсили човека. Той продължил мълчаливо да гледа как едното братче тика в количката другото на път към дома.
Дълго стоял така зашеметен, докато се отърсил и тръгнал бавно към лъскавия си “Ягуар”. Огледал щетите, не били големи – можело да се отстранят безпроблемно. Но той странно защо не направил ремонт. Изпълвало го с особено чувство да гледа вратата и да си спомня за случката. Сякаш някой му казвал:
- Не минавай през живота толкова бързо, че на някой да му се наложи да хвърли тухла по теб, за да привлече вниманието ти!
Бог шепне в нашите души и говори в сърцата ни.
Понякога нямаме време да чуем, но Той намира начини да привлече вниманието ни.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 декстоп
22:23 26.03.2017