Какъв да бъдеш: Истински или фалшив

Някога незнайно кога, живял един отшелник на брега на морето на въздишките. Брегът бил открит и скалист, а вятърът подхвърлял игриво във всички посоки въздишките на морските нимфи. Отшелникът често наблюдавал морето и пеел:
„Един ден морето ще стане суша, а сушата море. Един ден водата ще стане пясък, а пясъка вода. Един ден рибата ще стане птица, а птицата риба. Един ден... Ще дойде и този ден...”
Вечер отшелникът гледал луната и все така пеел, а гласът му се носел безшумно през долини и планини и обикалял света:
„Един ден луната ще стане слънце, а слънцето луна. Един ден светлината ще стане мрак, а мракът светлина. Един ден... Ще дойде и този ден...”
По пладне отшелникът седял на най-високата скала точно под лъчите на изгарящото слънце и често бил потънал в своята безмълвна песен, облян от жаркост:
„Един ден слънцето ще стане луна, а луната слънце. Един ден светлината ще стане мрак, а мракът светлина. Един ден... Само че мракът ще стане светлина, точно в мига когато светлината стане мрак. Един ден, а само в миг ще се преобръща непрестанно света, за да разбере, че няма какво да преобръща... Ще дойде и този ден...”
Често непознати хора идвали от чужди страни с лодки, за да послушат песента на отшелника. Един следобед се показала на хоризонта лодка, в която седяла млада жена. Тя гребяла сама, но усърдно, без да пуска веслата, си проправяла път между вълните. Изтощена и премаляла тя успяла да достигне брега. Отшелникът се доближил до нея и й подал канче с изворна вода, за да се освежи. Жената благодарила, отпила от прохладната течност и се обърнала към отшелника:
- Дойдох тук, за да говоря с теб, защото казват, че говориш със звездите. Хората ме виждат ту по-истинска, ту по-лъжлива. Обърках се коя от коя е по-истинска и коя от коя по-лъжлива. Помогни ми! Съпругът ми казва, че когато съм вярна, съм по-истинска. Любовникът ми шепне, че такава съм когато мамя. Децата ми казват, че когато съм грижовна съм по-истинска. Приятелките ми думат, че такава съм когато съм безгрижна.

Свещеникът повтаря, че по-истинската грей, когато съм щедра. Бирникът пък казва, че по-истинска съм, когато пазя парите за данъка, вместо да ги раздавам на нуждаещите се. Майка ми дума, че по-истинска съм, когато обичам жената в мен, а баща ми гълчи, че такава съм, когато обичам мъжа до мен... Коя е по-истинската? Коя?
Отшелникът чул изпълнения с жал вопъл на изгубената жена, придърпал я да седнат на едни камъни до самото море и отвърнал, загледан в безкрая на небето:
- По-истинска и по-лъжлива няма. Всичко е истинско, или неистинско, както ти си избереш. Истинско е и онова, което мразиш у себе си и онова, което обичаш. Истинско е и онова, което другите предпочитат у теб, и онова, което ненавиждат. Истинско е и онова, което те радва и онова, което те наранява. То е така е истинско, както и онова, което прави другите щастливи, и онова, което ги прави нещастни. Всяко твое изстенато аз е съвършено истинско, в своята неистинност. Не търси по-правото, защото такова няма, както и няма по-истинска капка вода сред морето. Не търси, а просто примири себе си със себе си, защото единственото само съществува.
Отшелникът станал от камъка, а неговата гостенка му се поклонила в благодарност. Той и помогнал да влезе в лодката си и я бутнал от брега, за да отплава към дома.

За сбогом отшелникът издумал благо:
- Безформието търси форма, но формата е винаги безформена.
А морето ли, морето просто се преобръщало в суша, докато сушата се преобръщала в море. Денят винаги е бил, е, и ще бъде днес.