Притча за синята роза

Eдин император имал само едно дете – дъщеря. Тя била неговата гордост. Като остарял и здравето му започнало да запада, той осъзнал, че няма да може винаги да защитава и да се грижи за своята скъпоценна дъщеря. Решил, че трябва да й намери съпруг.

- Татко, нека да остана при теб и да се грижа за теб. Не искам да се омъжвам и да те напускам, молила принцесата.

Но баща й бил непоклатим. Най-накрая отстъпил и й казал да назове един критерий, който избраният съпруг трябва да удовлетвори – богатство, външен вид, талант или нещо друго. Принцесата казала, че ще помисли до сутринта. Вечерта отишла в градината да се посъветва със сина на градинаря, който бил неин приятел от детинство.

- Ако кажа, че съпругът ми трябва да е красив, той може да е красив, но да има жестоко сърце. Ако кажа, че съпругът ми трябва да е мил, той може да бъде ужасно стар. О, какъв критерий да посоча?

Обсъждайки проблема, принцесата и синът на градинаря решили, че критерият трябва да бъде под формата на тест – труден, но не чак толкова труден, че да бъде невъзможен.

- И трябва да бъде неясен, казал синът на градинаря, - така, че само ти да можеш да определиш дали мъжът ще го издържи.

По-късно те успяли да решат какъв да бъде критерия.
На следващата сутрин принцесата казала на баща си:

- Ще се омъжа за този, който ми донесе синя роза.
Един богат търговец не искал да си губи времето да търси синя роза и отишъл при продавача на цветя.

- Ще ти дам торба злато, ако можеш да ми намериш синя роза, казал му той.

След дълго безплодно търсене, продавачът се отказал. Купил силна синя боя и натопил стеблото на една роза в нея. Венчелистчетата на розата придобили бледосин цвят.

- Дръж розата във вазата с боята, казал той на търговеца, - до момента, в който трябва да дадеш цветето на принцесата.

Търговецът занесъл розата на принцесата. Принцесата посегнала и взела розата от ръката му. Докато я разглеждала, капнала капка синя боя от стеблото в ръката й. Тя погледнала синьо-зелените листа, а след това търговеца в очите. Той извърнал погледа си настрани.

- Не мога да се омъжа за теб, казала тя. - Ти се опита да ме излъжеш. Аз искам съпруг, който е честен.
Един красив млад воин също искал да се ожени за принцесата. Той бил силен и влиятелен. Никой не смеел да се изправи срещу него. Младият воин отишъл при краля на съседното кралство.

- Донеси ми синя роза - заповядал той. - Или ще убия теб и половината население на твоето кралство.

Кралят ценял мира и не искал да влиза във война. Подарил на воина син сапфир, издялан във формата на роза. Младият воин представил сапфирът-роза на принцесата. Тя погледнала в неговите студени очи – очи, които били твърди като каменната роза.

- Не мога да се омъжа за теб, казала тя. - Трябва ми синя роза, която е истинска – не студена и твърда.
Вечерта принцесата седяла в градината и разговаряла със сина на градинаря.

- Никой не можа да ми донесе синя роза. Трябва да се омъжа за някой, който ще бъде честен с мен и верен, както ти винаги си бил. Не може да бъде студен и жесток. Имам нужда от някой, който е мил и търпелив – като теб. Не искам и съпруг, който търси само власт и богатства. Искам някой, който да ме цени заради мен самата – както ти.

- Принцесо, казал синът на градинаря. - Утре ще ти донеса синята роза. Чакай ме в синята стая малко преди залез.
На следващия ден синът на градинаря се появил, носейки една чисто бяла роза в ръцете си.

- Но това е една обикновена бяла роза!, възкликнал един.

- Това е синът на градинаря., казал друг.

- Със сигурност принцесата ще го отпрати, рекъл трети.

Синът на градинаря коленичил пред принцесата. Лъчите на залязващото слънце докосвали листенцата на бялата роза през оцветеното в синьо стъкло на прозорците. Когато принцесата протегнала ръка да вземе розата, разнесъл се шепот.

- Той е само градинарски син.

- Розата не е истински синя.

Принцесата се изправила.

- Народе мой, нека ви кажа какво виждам. Виждам един мъж, който винаги е бил честен и верен. Виждам един мъж, който имаше смелостта да бъде достатъчно търпелив и мил да чака, докато разбере какво се случва в моето сърце. Виждам един мъж, който ме цени заради мен самата. В ръцете си държи подарък от любов. И подаръкът е син. И ако вие не можете да видите, че розата е синя, аз ви казвам, че страдате от далтонизъм.

Старият император сложил ръката на дъщеря си в тази на градинарския син. Принцесата се омъжила за сина на градинаря и те живели щастливо до края на дните си. Принцесата и синът на градинаря знаели, че щастието им зависело от самите тях и че всеки е отговорен за това да се погрижи да направи другия щастлив.