Притча: Мързелът е по-силен от съдбата

Родителите му се зарадвали и разказали на всички. Цялото село се радвало, че при тях ще живее такъв успял човек.

По произход този човек бил от семейство на градинари. Той, разбира се, изобщо не започнал да учи занаята на семейството. И защо да го прави? Та нали щял да стане много богат. Живял той, живял. Родителите му го хранили.

След много години родителите му умрели.

Бъдещият богаташ не знаел какво да прави. Пари нямал. Продал той къщата, градината. Отишъл да живее в някаква барака на края на селото. Селяните го хранели, все пак нали щял да стане някой ден богат!

Минало време. Навършил той 36 години, а богатството му нито се вижда, нито се чува нещо за него. Съседите започнали да мърморят, не искали да го хранят повече.

Поел той към гората да търси ягоди, за да се нахрани. Никакви ягоди не намерил. Тръгнал обратно и като се връщал към селото паднал в яма. Откъде се появила тази яма, така и не разбрал. Преди това там нямало никаква яма. За да се измъкне, трябвало само да изрови няколко стъпала, но го мързяло. Минало време. Без храна и вода, той започнал да губи и последните си останали сили. Седял, седял и вече когато бил полумъртъв от глад, случайно минали селяни и го измъкнали. Прибрал се в бараката си, легнал си, но така и не се възстановил. След няколко дни умрял.

Попаднал китаеца на небето и веднага се запътил към боговете, за да разбере защо не са му изпратили обещаното богатство.

Как така? Нали му било предсказано?! Било му обещано!

Настъпило пълно объркване и смут. Засуетили се всички богове, разтършували се. Разтворили книгите на съдбата.

Действително, всичко било точно така: написано било - голямо богатство на 36 години.

Започнали да изясняват нещата. Кой, какво, защо, кога... Защо не се изпълнило отреденото от съдбата... Извикали дявола, който пазел златото и той им казал:

- Ами, да. Богатството е тук, но имаше проблем с получателя. Когато дойде времето да се дава богатството, започнахме да го търсим при градинарите. Търсихме, търсихме, но не го открихме. Гледахме и списъка на армията, на учените, на селяните. Никъде го нямаше. Пратихме отговорниците за неговия район. Те погледнали в къщата на родителите му - нямало го. Там живеели други хора. Обиколили цялата местност, но така и не го открили. После случайно го открили в гората. Хвърлили му богатството в една яма на пътя. Трябвало само малко да изрови стената. Пак нищо не станало. Накрая го намерили в бараката да лежи, искали да му хвърлят богатството направо върху главата, но се изплашили, че ще го убият, толкова слаб бил. Пък после той сам умрял.

И така китаецът не получил обещаното си богатство. Мързелът и бездействието се оказали по-силни от съдбата.