Историята за един напълно преобърнат живот

Дейл Галоуей разказва историята за едно малко момче на име Теди Стюард. То не било от децата, които често ги канят по партита. То се клатело на стола си и през по-голямата част от времето изглеждало отнесено. Говорело само когато директно го попитат нещо и отговаряло едносрично. Никога не се обличало както трябва, дрехите му миришели - било по-скоро непривлекателно.

Винаги когато учителката му проверявала контролните, изпитвала някакво ужасно удоволствие да подчертава всички грешни отговори. Пишела голяма двойка на листа с малко ченгелче. Може би е трябвало да се замисли, защото историята му била в училищното му досие.

Първи клас: Теди е добро момче, има обещаващи заложби, но ситуацията в дома му е много тежка.

Втори клас: Теди е тих и затворен в себе си. Майка му е болна и сигурно скоро ще умре.

Трети клас: Теди изостава с материала. Майка му почина през тази година; баща му не се интересува от него.

Четвърти клас: Теди е безнадеждно изостанал. Баща му се премести в друг град. Теди живее с някаква своя леля. Той е дълбоко разтревожен.

Настъпила Коледа и всички деца донесли подаръци в училище. Всички подаръци били внимателно опаковани с изключение на подаръка на Теди, който бил увит в кафява амбалажна хартия, залепен с тиксо и надписан: „За мис Томпсън. От Теди“.

Учителката отваряла подаръците един по един, за да може класът да изрази възхищението си. Когато отворила пакетчето на Теди, вътре имало стъклена гривна, на която повечето камъчета били изпопадали и половин флаконче парфюм. Другите деца започнали да се смеят, но мис Томпсън се овладяла. Слагайки гривната на ръката си, тя казала:

- Не е ли чудесна, ученици? А колко приятно мирише парфюмът!

След края на часовете Теди плахо се приближил до нея.

- Радвам се, че харесахте подаръците ми, мис Томпсън - прошепнал той. - През целия ден миришехте като майка ми. И гривната й много Ви отива.

След като момчето си тръгнало, мис Томпсън се подпряла на бюрото и се разплакала. Тя помолила Бог да й прости. Молила Го да й помогне да вижда онова, което вижда Той, гледайки момченцето без майка.

Когато децата отишли на училище на другия ден, пред тях била една нова мис Томпсън. Тя обучавала децата, които се нуждаят от допълнителна помощ - най-вече Теди. Към края на годината той успял да навакса материала и дори изпреварил някои от съучениците си. След това тя дълго не чула нищо зa него. Един ден получила следната бележка:

Скъпа мис Томпсън,

Исках да сте първата, която ще научи, че се дипломирах в гимназията и съм втори по успех в класа.

С обич: Теди Стюард

Четири години по-късно получила нова бележка:

Скъпа мис Томпсън,

Исках да сте първата, която ще научи, че се дипломирам първи по успех в курса. В университета не беше лесно, но ми хареса.

С обич: Теди Стюард

Четири години по-късно получила още една бележка:

Скъпа мис Томпсън,

Исках да сте първата, която ще научи, че, считано от днес, аз вече съм магистър Теодор Дж. Стюард. Какво ще кажете? Искам да дойдете на дипломирането ми и да седите там, където би седяла майка ми, защото вие сте моето семейство.

С любов: Теди Стюард

***

Всеки има нужда от любов и грижа, за да израсне. Някои от нас губят късмета си по пътя, наречен живот, но се иска една грижовна прегръдка, една протегната ръка, която да ни върне надеждата. Ако има някой в живота ви, който има нужда от нея, бъдете Мис Томпсън в неговия живот. Бъдете протегнатата ръка, която събужда вярата в доброто. Много често ние, хората, крием грижите си, тревогите си и изпитанията от другите, защото ни е страх или ни е срам от реакцията им. Но представете си любовта и грижата, с която някой може да ви отвърне, когато споделите. Затова не се срамувайте, че ви се случват лоши неща. Потърсете помощ и това може да преобърне не само вас, но и човекът, който ви помага.

Не се страхувайте да промените нечий живот!