Защо трябва да прощаваме

Мразя всяко до болка познато клише за прошката.
Знам всеки съвет, всяко мнение, въобще всичко по темата, защото съм прочела толкова литература по въпроса. Прочела съм всяка възможна публикация в блоговете за това как да се справим с гнева. Записвала съм цитати на Буда и съм ги губила из разни дневници, които така и не съм завършвала. Знам, че да прощаваш не е лесно. Знам, защото съм опитвала как ли не да прощавам. Знам за дупката, която стои между „Реших да ти простя“ и действително усещането за мир и спокойствие, когато простиш. Знам.
Прошката е много трудно достъпна земя за тези от нас, които търсят справедливост. Само мисълта за това да пуснеш нещо да премине ни кара да се ядосваме. Не искаме просто да си измием ръцете. Искаме око за око. Искаме да видим резултатът изравнен. Искаме те да понесат онова, което ние сме изтърпели.
Прошката ни изглежда като най-върховното предателство на самите себе си. Не искаме да напуснем битката за справедливост след това, което ни се е случило. Гневът гори в нас и изхвърля токсини през системата. Знаеш това, но все пак не искаш да се отървеш от него. Гневът понякога е толкова неделима част от нас, колкото и сърцето, и ума ни. Познаваме чувството. С още втория удар на сърцето разпознавам гнева.
Но ето нещо за гнева: той е инструментално чувство. Ние стоим гневни, защото искаме справедливост. Смятаме, че някак това ще ни помогне. Смятаме, че колкото по-гневни сме, толкова повече ще променим нещата. Гневът не осъзнава, че миналото е минало, че вредата вече е нанесена. Казва ти само че отмъщението ще поправи нещата. Той сляпо следва справедливостта.
Само че справедливостта, която искаме не винаги е реалистична. Да стоим гневни е като да отлепяме коричката от отворена рана, като си мислим, че така няма да остане белег. Същото е, като да мислим, че човек, който ни е наранил, някой ден ще се появи от нищото и ще ни зашие раната толкова прецизно, че след време няма да си спомняме, че там е имало рана.
Истината за гнева е, че всъщност той не е нищо друго, освен отрицанието да се изцелим от болката, защото ни е страх. Страх ни е от човека, в който ще се превърнем след като затворим раните си и продължим напред с нова, изцелена кожа. Искаме си старата кожа. Затова гневът ни кара да държим раната отворена и кървяща.
Когато ни боли, прошката изглежда невъзможна. Искаме да сме способни да прощаваме, защото интелектуално погледнато, това е най-здравословният избор, който можем да направим за себе си. Искаме мира, който прошката дава. Искаме да сме свободни. Искаме лудницата в ума ни да спре, и все пак не можем да намерим пътя натам.
Но ето какво не ви казват за прошката: Няма да поправи нищо. Не е гумичка, която трие болката от това, което са ви причинили. Не отменя нараняването и не гарантира моментален мир. Да намериш мир е дълга и трудна битка. Прошката е просто това, което те държи жив по пътя.
Да простиш означава, че знаеш че миналото е свършило, прахът е на земята и руйните в сърцето ти са готови, за да се построи нещо ново и здраво върху тях. Това е приемането, че няма магическа поправка на нанесените щети. Прошката е да осъзнаеш, че колкото и да е нечестно, трябва да продължиш да живееш. И няма никакъв гняв, който да може да съживи руйните в теб. Трябва да го направиш сам.
Да простиш означава да поемеш отговорността – не за нанесената вреда, а за почистването след нея. Това е решението, което взимаш, за да възстановиш собствения си мир. Именно той е твоят приоритет сега, не нечии чужд.
Да простиш не означава, че трябва да си пръв приятел с този, който ти е навредил. Не означава, че трябва да му симпатизираш наново. Просто означава, че приемаш това, че някой може да те нарани. И белегът, за добро или лошо, остава за теб. Означава, че вече не чакаш на някой друг да събере разпръснатите ти частици, а поемаш задачата да го направиш сам. Заради себе си. Да простиш означава да изцелиш раните си, без значение какви белези ще оставят. Това е решението да продължиш напред с белези.
Да простиш не означава, че оставяш несправедливостта да царува. Означава да създадеш собствена справедливост и собствена съдба. Означава да стъпиш здраво на краката си и да не оставяш нещастието да надделява. Означава да навлезеш смело в бъдещето като носиш гордо своите белези. Прошката е заявление, че това, което ти се е случило не определя кой си.
Да спростиш не означава, че се отказваш от цялата си сила. Означава, че си готов да си я вземеш обратно и да трупаш нова.