Притча: Не съдете прибързано

Имало едно време един баща, който имал четирима сина. Минали години и момчетата пораснали. Тогава баща им решил, че е дошъл моментът да им предаде своята мъдрост и житейския опит, натрупан през годините.
Най-съществения урок, който искал да им даде, бил те никога да не съдят прибързано нещата и хората, с които се сблъскват в живота.
Дал им задача, която гласяла, че трябвало да открият старо крушово дърво, което било далеч от дома. Всеки от четиримата мъже трябвало да открие дървото през различен сезон от годината, да види как изглежда и да се върне обратно, за да разкаже на другите видяното.
Така и станало. Минали дни, месеци, сезони. Момчетата се прибрали у дома и разказали видяното.
Първи със своя разказ започнал най-големият син, който открил дървото през зимата.
– Дървото беше грозно, разкривено, сковано от лед и сняг.
Последвал разказът на втория син, който открил дървото през пролетта.
– Дървото беше отрупано с красиви листа, бели цветове и ухаеше прекрасно и сякаш беше изпълнено с обещания.
Третият син видял старото крушово дърво през лятото.
– Дървото беше много красиво, най-красивото, което съм виждал.
Ето какво разказал и четвъртият брат:
– Аз видях дървото в най-красивата му фаза, с плодове и вече повяхващо.
Бащата изслушал мълчаливо синовете си и накрая им казал:
– Всеки един от вас има право в това което казва, защото сте видели дървото само през един сезон от годината. Никога не забравяйте, че за човек и дърво не бива да се съди само по един от сезоните му.
Същността на живота се определя от удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта. Тях може да измерите, само когато са преминали всички сезони.
Ето защо не бива да се смятате за победени през зимата, защото може да загубите обещанието на пролетта, да не видите очарованието на лятото и да не усетите плодовете на есента.