Масов гроб разкрива тайни от антична Атина (СНИМКИ)

Килон бил атинянин от аристократичен произход, живял през VII в пр. Хр., известен с опита си да установи тирания в Атина. Той бил победител в състезанието по бягане на трийсет и петите Олимпийски игри (640 г. пр. Хр.). Това му донесло огромна известност и авторитет като „олимпиец“ и следователно човек, покровителстван от боговете. Възползвайки се от тесните си връзки с мегарския тиран Теаген и от тогавашното настроение на населението, недоволно от своеволието на знатните, Килон се опитал да стане тиран в Атина. Подкрепа за това начинание оказал и Делфийския оракул, който посъветвал Килон да завземе Акропола. По време на празниците в Олимпия, през месец юни, посветени на Зевс, Килон изпълнил пророчеството на оракула, като заедно с група знатни младежи овладял Акропола.
Присъствието на чужди войски обаче настроило населението срещу Килон и не много след това армията му била унищожена. Смята се, че той бил един от малкото оцелели.
Наскоро археолози от Атина обявиха, че може би са намерили някои от останките на армията на Килон (80 скелета на мъже) в масов гроб във Флирон, на 6 километра южно от центъра на Атина.
Мъжете, млади и добре изхранени, били намерени, лежащи в немаркиран гроб. Всички били оковани с железни вериги и ръцете на около 52 от тях били завързани над главите им.

Друг масов гроб (1500 скелета, сред които детски) бил открит през пролетта на миналата година в една от най-големите разкопки, на които Гърция някога се е натъквала.
Повече от 100 от намерените черепи носели белезите на жестока смърт. Учените смятат, че този масов гроб също принадлежал на армията на Килон, но доказателствата до този момент са незадоволяващи.

В момента учените провеждат редица генни, радиографски и изотопни анализи на намерените скелети.
Биоархеологическите учени използват съдебномедицински изследвания, като профилирането на ДНК, за да разследват и в крайна сметка разкрият как хората са живели и умрели.
“Дори телата, по които не са намерени белези от насилие, особено стотиците детски останки, имат история, която си заслужава да се разкаже”, каза Панайотис Карканас, лабораторен директор и гео-археолог в лабораторията на Малкълм Х. Винер в Американската школа по класически изследвания в Атина.
Костите могат да разкрият ценна информация за начина на живот и здравословното състояние на децата, което от своя страна ще обогати знанията ни за древната култура и история на Атина.