Притча: Как се грижиш за себе си?

Живял някога един цар, който много обичал всички растения и цветя. Една вечер, когато тъкмо се бил завърнал от дълъг път, решил да се разходи из градината край двореца. Той оставил точни нареждания на градинарите си как да се грижат за всяко растение. Но огромно било разочарованието му, когато открил, че дърветата, храстите и цветята, много от които бил засадил със собствените си ръце и за които се бил грижил сам, умирали.

Натъжен, царят ги попитал какво им има. Дъбът му казал, че умира, защото не можел да бъде висок като бора. Борът агонизирал и се дразнел, за това, че не можел да ражда грозде като лозата. Горе на асмата лозата съхнела, защото завиждала на красивите цветове на розата, а розата плачела за това, че нямала силата на Дъба.

На царя също му се доплакало от това, което чул. Тогава, в най-отдалечения ъгъл на градината, видял множество цветя, разцъфтели във всевъзможни багри, изпълнени с живот и радост.

Царят се приближил и установил, че фрезиите били по-свежи и живи от всякога.

- Как така растете толкова свежи, далеч от водоскока и вероятно забравени от градинарите ми? - попитал той.

- Кой знае! - отговорили цветята. - Ние винаги сме предполагали, че когато ни посади, искаше да сме фрезии. Ако си искал Дъб или Роза, щеше тях да посадиш тук. Тогава решихме, че единственият начин да ти благодарим за живота, който ни даде, е да бъдем възможно най-добрите фрезии. И точно това правим.

Сега е твой ред. Тук си, за да дариш цвета си на света, в който си се родил. Просто се вгледай в себе си. Разбери кой си и не го забравяй. Не съжалявай за нищо. Няма възможност да бъдеш друг човек.

Можеш да се радваш на това и да цъфтиш, оросяван от собствената си обич, или можеш да повехнеш, самосъжалявайки се, че не си нещо друго.

Ти решаваш.