Алкохолът помага да говорим чужди езици по-добре

Тези, които са се занимавали с изучаването на чужд език, понякога откриват, че алкохолът в умерени количества помага да се говори по-свободно. Това в известна степен има смисъл. Доказано е, че една бира или чаша вино може да намали задръжките, което пък улеснява някои хора да преодолеят притесненията си.

Но от друга страна, алкохолът доказано нарушава когнитивните и моторни функции и се отразява негативно върху паметта и вниманието, а също така може да доведе до прекалена самоувереност и завишена самооценка.

Така че дали наистина по-добре говорим чужди езици след употреба на алкохол или просто сме по-смели да говорим?

За да отговорят на този въпрос, британски и холандски изследователи провеждат експеримент, публикуван тази седмица в Journal of Psychopharmacology, според който се оказва, че хората в проучването наистина говорят по-свободно след малка доза алкохол — дори без да го осъзнават.

В проучването са включени 50 местни немскоговорещи студенти, които учат в Университета в Маастрихт, разположен в Нидерландия, близо до границата с Германия. Всички от участвалите в проучването са заявили, че пият алкохол понякога. Те са обучавани на холандски и наскоро са преминали изпит по владеене на езика.

Всеки участник е помолен да проведе случаен двеминутен разговор с интервюиращ на холандски език. Преди това на половината са дали да пият вода, а на другата половина — алкохолна напитка. Количеството алкохол варира в зависимост от теглото на човека — за 70-килограмов човек тя е една халба бира.

Разговорите са записани и след това са дадени за оценка на двама местни холандци, които не знаят кой е консумирал алкохол. Участниците са помолени също да си дадат самооценка на собственото си представяне на базата на това, доколко са се чувствали свободно да говорят.

Неочаквано, алкохолът не се е отразил на самооценката на участниците — тези, които са пили, не са били по-уверени и доволни от представянето си, отколкото тези, които са били на вода.

Но употребилите се представят по-добре, според изслушалите записите. Като цяло местните холандски събеседници оцениха хората в групата на употребилите алкохол като по-добре владеещи езика, по-точно с по-добро произношение, от тези в групата на вода. Оценките по граматика, лексика и аргументация са сходни между двете групи.

Авторите посочват, че дозата на алкохол в изследването е ниска и че по-големи количества не може да имат тези благоприятни ефекти. В крайна сметка, пишат изследователите в статията си, прекалената употреба на алкохол може да има точно обратния ефект върху непринудеността и дори може да доведе до неясна реч.

И тъй като хората в проучването са знаели какво пият, не може да се определи дали тяхната реч се е подобрила заради биологичното въздействие на алкохола или е психологически ефект. "Бъдещите изследвания на тази тема трябва да включват състояние алкохолно плацебо", пишат авторите.

Резултатите от изследването трябва да се повторят и при други групи от хора, за да се покаже, че резултатите не са уникални за немскоговорящи или за хора, учещи холандски. Има поне още едно изследване, което подкрепя тази теория — проучване от 1972 г. показа, че малки дози алкохол подобряват произношение на американци, учещи тайландски.

"Това може да се даде възможност на хората да говорят по-свободно чужд език, след като са пили малко количество алкохол", заключават учените.