Гласът в главите ни и говоренето на глас се възприемат еднакво от мозъка

Публикувана: 18 Декември, 2017 19:22
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 729
Гласът в главите ни и говоренето на глас се възприемат еднакво от мозъка
Снимка: shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ

Дали говорим сами със себе си на ум или изговаряме на глас мислите, които се въртят в главите ни, по същество се възприемат по един и същ начин от мозъка, показват резултатите от ново изследване, цитинано от Science Daily.

Получените данни могат да имат важни последствия за по-нататъшното и по-ясно разбиране защо хората с психични заболявания, като шизофрения, чуват гласове.

Отдавна се смята, че слухово — словесните халюцинации се дължат на аномалии във вътрешната реч — нашия мълчалив вътрешен диалог, обяснява професор Томас Уитфорд, от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW), Сидни, който е и водещ автор на изследването.

"Това проучване предоставя инструменти за изследване на това непроверено досега предположение", казва още проф. Уитфорд от Школата по психология на UNSW.

Предишни проучвания показват, че когато се подготвяме да говорим на глас, нашите мозъци създават копие от инструкциите, които се изпращат към устните, устата и гласните ни струни. Това копие се отправя към областта на мозъка, която обработва звука, за да предскаже онова, което ще се чуе. Това позволява на мозъка да прави разлика между предвидимите звуци, които ние ще произведем и по-малко предвидимите звуци, произведени от други хора.

"Ефектът на копието потиска реакцията на мозъка към създадената от него вокализация, като отделя по-малко психически ресурси на тези звуци, защото те са предсказуеми", разказва Уитфорд. "Затова не можем да се засмеем, когато гъделичкаме стъпалото на крака си, защото мозъкът ни прогнозира усещанията, които ще почувстваме и не реагира силно на тях. Но ако някой неочаквано погъделичка стъпалото ми, същото чувство ще бъде непредсказуемо. Реакцията на мозъка ще бъде много по-голяма и ще създаде усещане за гъделичкане".

Изследването, публикувано в списание eLife, има за цел да определи дали вътрешният диалог — предизвиква подобен ефект на копието като този, свързан с произвеждането на произнасяните думи.

Изследователският екип разработва обективен метод за измерване на чисто умственото действие на вътрешния диалог. По-конкретно, тяхното изследване на 42 здрави участника оценява степента, в която въображаемите звуци потискат мозъчната дейност, предизвикана от реални звуци, с помощта на електроенцефалография (ЕЕГ).

Изследователите установиха, че както при вокализираната реч, ако просто си представим звуците, това също намалява мозъчната активност. Самата мисъл е достатъчна, за да промени начина, по който мозъкът възприема звуците. Всъщност, когато хората си представят звуците, те изглеждат по-тихи.

"Като предоставя възможност за пряко и точно измерване на въздействието на вътрешния диалог в мозъка, това изследване отваря вратата към разбирането какво различава вътрешният диалог при хора с психични заболявания като шизофрения", отбелязва Уитфорд.

"Всички чуваме гласове в главите си. Може би проблемът възниква, когато нашият мозък не може да каже, че ние сме тези, които ги произвеждат".

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Волен Сидеров
Волен Сидеров коментира позицията на Путин за азбуката и Македония
Може да се каже, че в руската позиция има напредък, защото навремето се е твърдяло, че Ленин е измислил азбуката"

Още бисери