Новини

Човекът, измислил името на курорта Албена, не бил допуснат да спи там

Христо Тодоров нарисува хиляди картини и разказа не по-малко истории

Публикувана: 30 Август, 2019 16:26
6 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 5686
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 3.5 от 14 гласа.

Преди няколко години от този свят си отиде художникът Христо Тодоров. Бедното момче от Жеравна успява да се пребори със седемстотин души и е класиран трети на изпитите в току-що откритото в София рисувално училище.

В Художествената академия избира специалността сценография, за да знае, че един ден ще има заплата. Завършва и веднага е назначен в единствената тогава Българска национална телевизия. Запознава се със звездите на българския театър и кино и става техен приятел.

Сладкодумникът Христо Тодоров нарисува хиляди картини и разказа не по-малко истории. Една от тях ни връща петдесет години назад, във времето, когато Тодор Живков е прерязал лентата на Албена, разказва журналистът Исак Гозес в своя скорошна статия.

Тези дни елитния курорт празнува юбилей и не без основание е определян като най-добрия комплекс на българското черноморие . А приживе бай Христо твърдеше, че той му е дал името. Като съселянин и съсед на Йордан Йовков Христо Тодоров често е рисувал негови персонажи. Албена, героинята от едноименната му пиеса, е била любимата му тема. Така е било и в този ден, в който жена му, архитект, и нейни колеги готвели своя проект в конкурс за изграждане на нов морски курорт.
Помолили художникът да предложи име, с което да го кръстят. Вдъхновен от картината, която била на статива му, той казва: "Албена".

Проектът печели и курортът действително е наречен Албена. Години по-късно с основателно самочувствие, заради заслугите си, художникът застава пред рецепцията на един от хотелите му. Пита за стая.- Всичко е заето – отрязва го администраторката.

- Аз съм кръстник на курорта - казва. - Измислил съм името. Така че ще ми намерите една стая. - Няма – отвръща дамата. - А вие сте луд.

След този случай той повече никога не стъпва на „Албена“.

Христо Тодоров имаше четиридесет самостоятелни изложби. Продал е всичките картини, които е нарисувал. Когато съветският вожд Леонид Брежнев навършва шестдесет години, от България му подаряват картина на жеравенеца . Купуват я за 2500 лева. Негово платно от 25 години е в постоянната експозиция на съвременните европейски автори в Дрезден.

Веднъж приятел му урежда изложба в Стокхолм. Много богата жена, на около 45, поръчва да ѝ се направи портрет. Христо го рисува три часа и я подмладява с петнадесет години. Тя е на върха на щастието. Целува го, вади чековата книжка и пита: Колко? 300 долара, отвръща българинът. Тя го поглежда учудено и подава чека. А приятелят му е бесен. Можел е да вземе 5000.

Христо е сценограф на пиесата "Тази малка земя" от Георги Джагаров, реж. Енчо Халачев, в Народния театър. Сцената е черна черна кутия, облечена в кадифе. Като вижда проекта големият артист Стефан Гецов се отказва от главната роля. Заменя го Георги Георгиев-Гец. Но има и друг, по-голям проблем. Трябва оборудване, което да направи т.нар. светлинна завеса. Има го в Швеция и струва 50 000 долара. Директорът на театъра, генерал Гетман отказва. Много пари.

Джагаров обаче, е голям шеф тогава. Много близо до Живков. Осветлението е купено.

Премиерата е истински фурор. Сценографът взема голямата награда на националния театрален преглед. Гетман му се извинява, а Гецов съжалява, че не е разбрал идеята му.

Пиесата се играе с голям успех и в Москва.

По някое време известният художник печели по 60 000 лева на година. Една кола е 8000. Но как да я вземе. Опашката в "Мототехника" е от "Люлин" до Халите. Записват се предварително. Чака се по петнадесет години. Зографът успява да купи изоставена кошара край Бистрица. По собствен проект я превръща в луксозен чифлик. Елитът на София - артисти, режисьори, телевизионери, неуморно атакува обителта, привлечен от чистият въздух, интелектуалното общуване и най-вече скарата, върху която винаги цвърчат пресни пържоли. Виното допълва идилията.

Една вечер току-що амнистиран затворник изненадващо напада собственика. Спасява се по чудо. От тогава райското място вече не е негово. Преследват го кошмари, страхова невроза. Не смее да заспи. Крадци ограбват обзавеждането. Отмъкват два камиона багаж.

Христо продава имота и се връща в родната Жеравна, от която е тръгнал преди повече от четири десетилетия. След смъртта му художествената галерия в селото носи неговото име.

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 3.5 от 14 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Кол ю
1 Отговор
Ами то от сън спомен няма,особено на курорт.

Оценка:
-3 +9

Строител.
2 Отговор
Тия в Албена са големи мръстници още от комунистическо и сега още там коли и беси един стар комунист Красимир Станев голям мръсник е то и затова дъщеря му е ненормална.

Коментиран от #3


Оценка:
-2 +13

Очевидко
3 Отговор

До коментар #2 от "Строител.":


Да наистина тоя Станев е голям мръстник от него зависи всичко дава по 500,600 лева заплата затова и персотала е от цигани, копанари и украинки да го духа.

Оценка:
-1 +15

Сесесере
4 Отговор
А този отдясно е великият Никола Манев !

Коментиран от #5


Оценка:
-5 +8

vasik atanasova
5 Отговор

До коментар #4 от "Сесесере":


абсолютно вярно
и кой ти е поставил минуси

ТОВА Е НИКОЛА МАНЕВ
И НАИСТИНА Е ВЕЛИК

освен талант е бил и умен човек

БОГ ДА ГИ ПРОСТИ СЕГА И ДВАМАТА СА МЪРТВИ

Оценка:
-2 +6

Алфа Ромео
6 Отговор
Итересна история!

Оценка:
-0 +4

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Георги Харизанов
Анализаторът Георги Харизанов коментира разпадането на коалиция „Обединени патриоти“
Робинята Изаура пасти да яде"

Още бисери