Тази държава не съществува, но има столица и валута (СНИМКИ)

Всяка година на 2 септември в Приднестровието – ивица земя, простираща се покрай границата на Румъния с Украйна, се празнува денят на независимостта на Приднестровска молдовска република.

Страната обаче официално не съществува. Година преди СССР да се разпадне – през 1990, територията обявява независимост, но нито една държава в ООН не я признава.

ПМР или Транснистрия (на румънски) е особено място във всяко отношение. Нейната столица Тираспол често се описва като „замръзнала в епохата на СССР“, съобщава BBC.

От помпозната статуя на Ленин, стояща пред бруталистичната сграда на парламента на ПМР до улиците, кръстени на комунистически светила и значими дати, градът наистина не е изгубил духа на съветската епоха.

По време на националния празник се провежда военен парад с маршируващи войници и съветски джипове. Разбира се, има и военен оркестър, който изненадващо може да изпълнява дори кавъра на известни американски рок парчета.

„Тъжно ни е, че нашият ден на независимостта не е официално признат, но ние се чувстваме независими. Имаме собствена конституция, правителство, армия, валута и дори паспорти“, казва общественият служител Вера Галченко.

Едва три страни, също непризнати, са признали ПМР – Абхазия, Нагорни Карабах и Южна Осетия. Без републиката да има пряка граница с тях, нейните паспорти са на практика безполезни за нейните 500 000 жители. Повечето от тях имат двойни и дори тройни гражданства – руско, молдовско и украинско, така че не са съвсем изолирани от света.

Откакто ПМР е обявила независимост преди 30 години, населението на Тираспол е намаляло най-малко с една трета. Повечето от хора са отишли да търсят работа в Русия. Животът тук е труден, а заплатите са по-ниски и от тези в Молдова.

Някои хора обаче, харесват живота си тук. „Имаме добър климат, добри местни продукти като плодове и зеленчуци, и има помощ от чужбина“, обяснява Андрей Смоленски – основател на първата туристическа компания, която довежда чужденци в страната от 2011 година насам. Помощта, за която говори, идва от Русия, която строи болници и училища, доставя електроенергия и субсидира пенсиите за възрастните хора.

Въпреки че в ПМР живеят три етнически групи с приблизително еднаква големина, руският език е общ за всички. Руският флаг се вее редом до този на републиката – единствения в света, който все още има сърп и чук), а в парада за националния празник участват и руски войници.

„Транснистрия се счита исторически за част от руското културно пространство. Освен това Русия е гарант за мир за Транснистрия“, обяснява акад. Анатолий Дирун от школата по политически науки на Тираспол.

Присъствието на Оперативна група от руските въоръжени сили в „армията“ на ПМР дразни много молдовците и западните представители. Под тяхна охрана, на 2 км от границата с Украйна, обаче, се намира едно от най-големите сметища за съветски оръжия в Европа. Нищо чудно, че Русия игнорира призивите на ООН да изтегли войските си от там. Освен това проруското правителство на непризнатата република счита руската военна група за важна стабилизираща сила.

След военния конфликт между Молдова и Приднестровието през 1992 година, когато най-малко 1000 души са убити, регионът е като цяло спокоен. Не се усеща напрежение и в Тираспол.

Въпреки атмосферата от една отдавна отминала епоха и усещането колко много хора са напуснали, тук можете да се почувствате в безопасност повече отколкото в много европейски столици. Дори и по време на парада за деня на независимостта по площадите и улиците атмосферата е по-скоро семейна и непринудена.

Извън Тираспол страната има много малко туристически атракции и инфраструктура. Повечето от нейните 20 000 посетители годишно идват тук на еднодневна екскурзия от Молдова. Всеки ден вървят автобуси между Кишинев и Тираспол, а влизането в непризнатата страна е без виза. Ако, обаче, искате да останете там повече от един ден, на граничните пунктове, охранявани от военните на ПМР, трябва да покажете хотелска резервация.

Въпреки това районът е сравнително лесен за посещение. Сред местата, които си струва да се видят, са крепостта Бендери от 15-и век, намираща се близо до молдовската граница, и тихият манастир от 19-и век в Кицкани. Разбира се, няма как да бъдат пропуснати чудноватите съветски паметници, скрити из малките улички на Тираспол.

Туризмът без съмнение би подпомогнал рехавата икономика на ПМР, но докато тя не съществува реално на картата, на това не може да се разчита особено. Докато Молдова не се откаже от територията си, а Русия не желае да се изтегли, превръщането в истинска независима нация си остава само една мечта за хората, живеещи в Транснистрия.