Листа на 23 млн. години разкриват как ще се промени климатът на Земята

Изключително добре запазени листа от гора на 23-милионна години разкриват пред учените как растителните видове на Земята могат да реагират на повишаващите се нива на въглероден диоксид (CO2). Публикувано в списание Climate of the Past, новото проучване разглежда листата от ранния миоцен, когато се смята, че нивата на CO2 са високи и открива, че тези растения са в състояние да погълнат увеличението, като разцъфват с повишаването на концентрацията.

Това е първият път, когато се установява, че високите нива на атмосферен въглерод са свързани с увеличаване на разпространението на растенията. Това, според изследователите, има непредвидими последствия, тъй като би могло да постави под по-голямо напрежение вече борещите се видове, докато други ще процъфтяват.

Изследователите са взели листата от сондаж през 2009 г., който е направен на 100 метра в сега сухото езеро в Дунедин, Нова Зеландия. Езерото се намира в малък, отдавна изчезнал вулканичен кратер и е признато като научна златна мина за изследване на миналото на Земята. Слоевете седименти са изградени от богати на силициев диоксид водоем и редуващи се черни слоеве от органична материя, попаднали през други периоди, което може да се разглежда като капсули от миналото на Земята.

Тези слоеве съдържат безброй листа от субтропична вечнозелена гора, в които учените все още могат да видят микроскопични детайли. Листата са особено информативни, когато става въпрос за околната среда, в която са „живеели“, тъй като поддържат първоначалния си химичен състав за разлика от вкаменелостите.

Екипът анализира въглеродните изотопи в запазените листа от няколко дървесни вида, които са били открити в различни слоеве, което дава индикация колко атмосферен въглерод е съществувал по това време. Учените също сравняват анатомичните особености на листата с тези на съвременните листа и определят, че атмосферният въглерод е около 450 части на милион. Този резултат е в съответствие с температурните данни за ранния миоцен, за който се смята, че е бил около 5-6 ° C по-топъл от условията днес.

Листата разкриват, че тези дървета са супер ефективни при усвояването на въглерод, без да губят твърде много вода, позволявайки им да растат в райони, които иначе биха били твърде сухи. Изследователите смятат, че тази адаптация вероятно е била огледална в горите в северните умерени ширини.

Атмосферният въглерод в момента е около 415 части на милион и се очаква да достигне 450 до около 2040 г. благодарение на причинените от човека емисии. Това означава, че растителните видове могат да започнат да се държат по същия начин, както древните видове, което потенциално показва, че на хоризонта е глобално събитие за позеленяване на природата.

"Всичко съвпада, всичко има смисъл", казва в изявление съавторът на изследването Уилям Д'Андреа, палеоклиматолог в Ламонт-Дохърти. Освен че показва как растенията могат да реагират директно на CO2, „това трябва да ни даде повече увереност за това как температурите ще се променят с повишаване на нивата на CO2“.