Мавриков: Радвам се, че отново се завърнах към своето амплоа

Васко Мавриков е роден на 6 август 1976 г. в София. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2003 г. Учил е три години и музикален театър. Изявява се като актьор в предаването "Сладко отмъщение", където е и сценарист, след което в продължение на пет години води своя рубрика "Приятно ми е, Мавриков" в предаването "Господари на ефира". Носител е на наградата "Защитник на човешките права" на омбудсмана на България Гиньо Ганев за 2007 г. в категорията "Телевизия". Участвал е в редица филмови продукции, между които "Версенжеторикс", "Принцът и просякът", "Руслан и Людмила" и телевизионната новела "Пътуване до морето" на режисьора Станислав Дончев.

Здравейте, г-н Мавриков. Знаем, че от няколко месеца отново се завърнахте към старото си ампоа като репортер в предаване, излъчващо се в ефира на Тв7. Бихте ли ни разказали малко повече за този проект?

Да така е. След 4 години отново се завърнах в своето ампоа, но този път предаването е на една по-специфична тематика – потребителска. Казва се  „Баркод“ и в него гост-експерти дават съвети по потребителски теми, а граждани споделят личния си опит в пазаруването и ползването на стоки и услуги. Шоуто информира зрителите за качеството и безопасността на продуктите и услугите от всекидневието. Достоверността на съветите и коментарите в студиото се допълва от изследвания, проведени в лабораторна среда. Всичко това става под надзора на БАХ (Българска агенция по безопасност на храните). Основното нещо, което целим в това предаване, е информираността на крайния потребител.

По какъв начин се извършват въпросните проверки?

Всяка седмица посещаваме различни хранителни магазини и правим „изненадващи“ проверки. Специфичното е, че в лабораторията, която изследва хранителните продукти, се допуска само камерата на „Баркод“, която следи лабораторното изследване на храните.

Дълго време бяхте репортер в „ Господари на ефира“. Бихте ли направили съпоставка между двете предавания?

Те са коренно различни. В „Господари на ефира“ се търси сензация, а тук се анализира. В „Баркод“ една услуга се разглежда от А до Я, като се навлиза в дълбочина. Целта ни е дадем полезна информация на потребителя.

И след като заговорихме за „Господари на ефира“, бихте ли споделили защо преди време самият Вие станахте носител на почетната награда „Златен скункс“?

Моите бивши колеги ми връчиха въпросната награда  заради това, че в което и предаване да отида, то пада от ефир. Но това не е точен мотив, защото по тази логика аз съм бил и в тяхното шоу, а то продължаваше да се излъчва. Все пак, имайки предвид по-късните събития, предаването бе свалено от ефира на бТВ, така че може и да са били прави... (смее се)
И все пак...случва ли Ви се още да Ви спират по улицата и да свързват името Ви с „Господари на ефира“?

Бях 5 години в това предаване и със сигурност съм оставил сериозна следа в обществото. Случва ми се и досега да ме спират хората по улиците, мислейки, че съм част от бившия ми екип.

Заедно с режисьора Станислав Дончев сте съавтор на филма „Корпус за бързо реагиране“. Доволен ли сте от крайния резултат на този проект?

Това е моят дебют като филмов сценарист. Получи се добър тандем със Станислав Дончев – Стамбата, който е и режисьор на филма. Той е широко скроена личност и приема почти всяка моя налудничава идея. Щастлив съм, че мога да покажа на хората моето чувството за хумор, то понякога граничи с абсурда. Хубавото във филма е, че е направен на „езика на хората“ и в него няма втори, трети, пети план. Смятам, че се хареса на българската публика и това ме прави много щастлив.

Каква смятате да бъде следващата Ви професионална стъпка? Поставили ли сте си определена цел?

Да, разбира се. Професионалната ми кариера е свързана с телевизията и бих желал в бъдеще да съм водещ на собствено предаване. Ще прозвучи малко странно, но желанието ми е да водя политическо шоу.

А кой според Вас е най-големият Ви професионален успех до момента?

Фактът, че вече 10 години съм на екран и не се отказвам да постигам по-добри резултати, ме кара да се гордея със себе си. В последните години конкуренцията в телевизията е жестока. Едно лице много бързо се изхабява. Ако няма какво да кажеш на публиката, ставаш скучен и следователно рейтингът на предаването пада, след което отиваш в архива. Всеки проект, в който участвам, е различен. Смятам, че най-трудната задача е да се впишеш в темата на предаването, но ако човек иска да се наложи в този бранш, трябва да прояви гъвкавост и да даде всичко от себе си, за да успее в начинанието, с което се е заел.