Трифон Зарезан е!

Църквата чества днес паметта на свети мъченик Трифон. Хиляди черпят за имен ден, празнуват хората, кръстени Трифон, Радко, Рачо, Лозан, Гроздан, Веселин, Веско и дамските им производни.

Името на светеца е от гръцки произход и означава "мекота, нежност, деликатност".

Св. Трифон е роден през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя. Едва на 17 години той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава.

Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.

През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.

На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет.