Новите технологии навлизат бавно и хаотично в здравеопазването

Ако в края на 2010 г. всеки пети българин е бил с хронично заболяване, то само две години по-късно ситуацията се е променила към по-лошо – в края на 2012 г. всеки трети гражданин на България попада в тази група, което означава, че близо една трета от нацията е в недобро здравословно състояние и че здравните проблеми на немалко българи са сериозни и постоянни. Тези данни бяха огласени вчера по време на дискусия, посветена на темата за ролята на иновациите за устойчиво развитие на здравната система, коментира "Здраве нет".

Форумът бе иницииран от Филипс България и премина при засилен интерес от страна на лекари, мениджъри на големи болници, пациентски организации и медии. Знаковото отсъствие и неучастието в дебата на представители на  институциите и съсловните организации на лекарите и професионалистите по здравни грижи не впечатли никого, най-малкото защото свикнахме в последната година повечето идеи за дискусии по болезнени проблеми на здравеопазването да произлизат по-често от индустрията и пациентските среди. Факт, който не говори никак добре за капацитета и далновидността на управляващите, за заинтересоваността на професионално -съсловните организации и, не на последно място – за възможностите на научните кадри от сферата на общественото здраве да търсят и огласяват важни теми за публичен дебат и да предлагат изпреварващо успешни решения.

Един от най-важните въпроси, на който участниците се опитаха да потърсят отговор бе какво точно се случва в системата и защо случващото се води до такива плачевни резултати.

„В цял свят има два основни критерия за оценка на здравните системи – ниво на смъртността и брой хоспитализации. Нашите здравни власти бягат много от тях и това се вижда ясно, вижда се ясно и къде сме ние по тези критерии. Също така голям проблем е недолекуваният болен. От биологична гледна точка, защото той умира по-бързо, от медицинска – защото качеството му на живот е влошено, и от финансова – защото неговото непрестанно обикаляне от болница в болница и от лекар на лекар със сигурност натоварва системата с разходи, без при това да е налице някакъв ефект“, подчерта в изказването си кардиологът проф. Младен Григоров. Като пример той посочи сърдечната недостатъчност в ІІІ и ІV стадий – заболяване, при което средно годишно пациентът се хоспитализира два пъти, докато при нас – пет-шест пъти, допълни той. Превенцията е отдавна забравена, не се разчита много и на иновациите, а трябва, посочи още проф. Григоров.

У нас трябва да се заложи на нова държавна здравна политика по отношение на медицинската апаратура.

Нови техники навлизат непрекъснато, повечето от тях са по-щадящи за пациента, освен всичко друго качествената апаратура гарантира преминаването на повече болни, а това не е без значение.“, посочи доц. Милан Тотев, образен диагностик в болница „Пирогов“. „Имаме много добри възможности да поставим прецизна диагноза и дори да предвидим хода на болестта със сигурни, изключително интересни иновативни технологии. Можем да работим с тях, но пациентите трябва да дойдат при нас рано и да бъдат сигурни, че можем да им помогнем. Необходими са и превантивни програми“, изтъкна нуклеарният медик проф. Ирена Костадинова. „Основният фактор е лекарят, всички ние имаме желание да се квалифицираме и да вървим напред, преди да има възвращаемост на инвестициите обаче трябва да има начало. Трябва да се търсят пътища за намирането на средства от различни финансови източници“, подчерта гастроентеророгът доц. Людмила Танкова.

„Има някакви безсмислени движения по хоризонтала на системата – хората ходят от лечебно заведение на лечебно заведение, това генерира разходи за нея, а резултати няма. Недопустимо е у нас пациенти да влизат в болница само за да се изследват, а трябва да признаем, че това е практиката. Що се отнася до областта, в която аз съм специалист, със сигурност мога да кажа, че новостите излизат непрекъснато, те са толкова много, че дори не могат да бъдат изброени. Увеличават се случаите на комбинирана патология – например комбинирана коронарна и периферносъдова болест или комбинирана коронарна и мозъчносъдова болест. Пациентът обаче продължава да се лекува на парче“, посочи инвазивният кардиолог доц. Иво Петров. „Естествено е, че 400 болници за страна като нашата са твърде много. Фактът обаче, че те са много не означава, че имаме система на здравеопазване. Една система е сбор от компоненти, които са свързани помежду си по хоризонтала и вертикала. За съжаление, в момента това не е така“, коментира кардиологът проф. Владимир Пилософ, директор на НКБ.

„Въвеждането на здравно осигуряване у нас е един успех и аз съм убеден, че здравноосигурителният модел е този, който би могъл да доведе повече пари в системата. Да, болниците са много, но техният брой не бива да бъде ограничаван по административен път. В условията на пазарна икономика отпадат онези, които пациентите не харесват и не предпочитат. Това е изборът на самите граждани, тяхната дума ще определи кой да остане и кой да си отиде.

С промени в осигурителния модел можем да постигнем много.

Трябва да се даде възможност на осигурителните компании да имат реално участие в здравеопазването“, изрази мнението си Андрей Марков, административен директор на частна болница „Ситиклиник“. Като представител на Българската асоциация за закрила на пациентите Пенка Георгиева заяви, че ще настоява 40-те млн. лв. заделени като резерв от свърхнатрупване на средства в НЗОК да бъдат насочени към закупуването на модерна апаратура, а не да се чакат две години, след което да бъдат използвани за въвеждането на диагностично-свързаните групи.

На фона на изброените дотук факти, участниците в дискусията останаха озадачени от една ясно изразена тенденция, формулирана от социолозите на агенция „Ноема“. Тя е свързана с парадоксалното отношение на българите към собственото им здраве, което резултира и в също толкова парадоксалното им поведение като пациенти или потребители на здравни услуги, ако предпочетем това по-актуално понятие.

И така – независимо, че българинът боледува и умира най-често от сърдечносъдови и онкологични заболявания, той не ги счита за опасни и не допуска, че ще се разболее от тях – едва 23% от анкетираните са  посочили, че крият за себе си опасения от болест на сърцето, а само 4% се страхуват от рак. За сметка на това в отговор на въпроса какъв риск за здравето си очакват през следващите 5 години, над 50% от анкетираните смятат, че такъв риск за тях просто не съществува. Останалите 50% се опасяват единствено от очни проблеми и възрастово обусловени заболявания на опорно-двигателния апарат. Сърдечносъдовите заболявания отново се нареждат на последно място като причина за притеснение, свързано със здравето. Обобщени данни на  социолозите сочат, че близо 88% от участниците в проучването определят здравето си като „отлично“ (всеки пети) или „много добро“ (всеки четвърти).

„Най-много ме тревожат тези близо 90% щастливи българи, които не смятат, че имат повод за притеснение по отношение на здравето си“, подчерта д-р Весела Стойкова, рентгенолог в болница „Св. Екатерина“. Тя посочи, че действително новите диагностични методи дават много възможности за прогнозиране на риска от сърдечно заболяване, но припомни, че това може да се случи единствено ако пациентът прояви активност и се обърне към лекаря. Д-р Стойкова, както и много други  участници наблегнаха на липсата на програми за превенция и на последователна политика в областта на профилактиката на заболяванията. Допълнителен факт, който бе цитиран по време на форума беше ниската активност на българина по отношение на профилактичните прегледи – над 40% от всички анкетирани са преминали такъв преглед преди година и повече от година, а 8% никога не са проявявали интерес и лична активност в тази посока. 

“Очевидна е необходимостта от активна обществена дискусия по тези проблеми и ние апелираме тя да продължи“, обобщи домакинът на проявата Радмила Филева, изпълнителен директор на Филипс България.

Тя изтъкна, че напоследък у нас е налице положителна тенденция при покупка да не се дава предпочитание на нова апаратура единствено по критерий „най-ниска цена“ и  допълни още, че новите технологии категорично могат структурно да подобрят ефективността на здравеопазването, което от своя страна ще направи разходите за него контролируеми. Във връзка с 20-тата годишнина от стъпването на Филипс на нашия пазар, Радмила Филева припомни, че по-старите поколения медици помнят първите апарати с тази марка, внесени в периода 1931-1951 г., когато компанията е имала представителство у нас. Днес Филипс е световно утвърден производител на медицинска техника, който всяка година отделя 1,5 млрд. евро или 7% от стойността на продажбите за инвестиция в изследвания и развойна дейност (R&D). Наред с развитието на високи технологии Филипс обръща много голямо внимание на ергономията и добрия дизайн на апаратите (ambient expirience), който ги прави комфортни и приятни за пациентите и за лекарите. От 2008 г. се развива и едно ново направление – създаване на продукти за цялостна грижа за онкологични пациенти, което включва и  нови възможности за  пълноценно обгрижване и покриване на специфичните им нужди в домашни условия. През тази година компанията ще предложи на нашия пазар и система за високоинтензивен фокусиран ултразвук (HIFU) в комбинация с магнитен резонанс, с помощта на която ще могат да се лекуват неинвазивно маточни фиброми. Очакванията са тази нова технология да намери приложение и за температурно-индуцирано въвеждане на медикаменти при лечението на онкологични заболявания, а след време с нея да бъдат извършавани аблации на тумори на гърдата, костни метастази и чернодробни лезии.