Единственият дервиш в България разказа за суфизма

Любовта към всички и всичко стои в основата на суфизма, каза в Пловдив единственият дервиш в България Васил Тосев, предаде репортер на Plovdiv24.bg. Васил Тосев, който е пловдивчанин, всъщност се занимава с йога и твърди, че философията на йога и суфизма е едно и също нещо. За тях основна е любовта, но не любовта към някой, а към всички и към всичко.

И за да се събуди тази любов у човек, трябва да умре омразата, завистта, злобата антагонизма, агресията , а това нещо става в йога с дихателни техники, а при суфите с танца на дервишите. Васил Тосев е посветен за дервиш в най-важния център на суфите – турският град Коня, където 700 години пребивават танцуващите от ордена Мевлеви. Там Васил е получил дервишкото име Вели, което в превод означава светец.

"Моят шейх казва, че хората, които танцуват танца на дервиша, винаги са можели да го правят. Човек се ражда с това нещо, виждайки очите ти шейха може да познае дали можеш да го танцуваш, или не“, разказва Вели.

"Усещането е като за една птица, която е била затворена дълги години в клетка и това е моментът, в който я пуснеш от клетката. Усещането е още за свобода, за единение, изчезва аз-ът, ти ставаш всичко това, което е около теб“, добави Вели.

Българинът дервиш разказва още, че животът му като дервиш не се е променил еднократно, а е една непрекъсната промяна. "Всеки ден нещо ново се променя, човек става все по-съвършен и се стреми да помага на останалите хора. За себе си човек открива, че всичко, което е научил е нищо, че той е кръгла нула. Суфите откриват, че човек е като глава лук - белейки пласт по пласт, остава една празнина, а за нея няма как да се говори“, разказа още Васил Тосев.

По думите му, много хора вървят по пътя на дервишите. Но за да се случи общност би трябвало да се появи учител, а такъв няма. "Аз, според скромните ми сили правя каквото мога, за да разпространявам книгите на нашия учител. Непрекъснато общувам с моите учители в Турция и шейха Есин Челеби, но пандемията наложи огромни ограничения миналата година. За първи път нямаше честване, дервишите се въртяха на затворени врати, без публика. Специално този ритуал се прави, за да може тази енергия, която се спуска, да може да отиде в хората“, каза още дервишът.