Червено и оранжево привличат комарите

Комарите разпознават цветовете и са силно привлечени от червено и оранжево, показва американско проучване, цитирано от агенция UPI.

Тези насекоми виждат човешката кожа в червено-оранжево.

Според специалистите цветовете на дрехите, които хората носят, могат да намалят вероятността от ухапване, но това не се отнася за откритите места на кожата.

Изследователите от Вашингтонския университет в Сиатъл са на мнение, че за комарите тя излъчва силен червено-оранжев сигнал, който е много привлекателен.

"Преди време бях казал, че има три основни сигнала, които привличат комарите: човешки дъх, пот и температура на кожата", припомня Джефри Рифел, професор по биология във Вашингтонския университет в Сиатъл и един от авторите на изследването.

"С това проучване открихме и четвърти: червеният цвят, който може да се намери не само върху дрехите, но и върху кожата на всеки човек", казва Рифел.

Изследователите установяват, че когато представител на често срещания вид комари Aedes aegypti открие въглероден двуокис от човешки дъх, той започва да търси и специфични цветове - включително червено, оранжево, черно и синьо-зелено, за да се нахрани с кръв. Според учените тези насекоми пренебрегват цветове като зелено, лилаво, синьо и бяло.

"Изглежда, че комарите използват миризми, за да им помогнат да разграничат това, което е наблизо", обяснява още Рифел. "Когато установят наличието на специфични съединения, като въглероден двуокис от нашия дъх, това стимулира очите им да търсят определени цветове", обяснява още изследователят.

Той оприличава това на процеса, при който човек усеща аромата на нещо хубаво и е привлечен от нея. "Представете си, че сте на тротоара и усетите аромат на пай и канела. Това вероятно е знак, че наблизо има пекарна и може да започнете да се оглеждате", прави сравнение Рифел.

Информацията за цветовете, които привличат или пък отблъскват комарите, може да е полезна за произвеждането на по-добри репеленти, капани и други методи за защита от тях.

Проучването е публикувано в изданието Nature Communications.