"Hollywood Vampires" разказаха за спомените си от Каварна и впечатленията от българската храна (ВИДЕО)

"Hоllywood Vampires" се казва барът, в който се напивали Алис Купър и неговите легендарни колеги като Джон Ленън, Ринго Стар, Кийт Мун. Сервитьорите кръстили среднощните им запои „Холивудските вампири“. Алис Купър съживява идеята за група с това име, която да изпълнява както кавъри, така и авторски песни преди 8 години.

Самият Купър е считан за Кралят или Кръстникът на шок рока, на 75 години е и твърди, че няма да остави 79 годишния Мик Джагър да го задмине по музикално дълголетие. В предаването "Тази неделя" по bTV представиха любопитно интервю със звездите Джони Деп, Алис Купър, Джо Пери от "Аеросмит" и Томи Хенриксен. Ето какво споделиха Hollywood Vampires пред bTV часове преди концерта им в България тази вечер.

Много Ви благодаря, че се съгласихте на това интервю. Г-н Пери и г-н Купър, какво си спомняте от България?

Алис Купър: Каварна. Спомням си Каварна. Беше едно лято, температурата беше близо 40 градуса, но много се забавлявахме. Беше велико. Имахме 2 почивни дни, така че прекарахме в България общо 3-4 дни. Много ме впечатлиха старите църкви. Джони, трябва да ти вземем един стар кръст за врата от там. Наистина са страхотни.

Г-н Пери, при идването Ви с „Аеросмит“ имахме възможност за кратко интервю, какво си спомняте от страната ни?

Джо Пери: Да, помня българската храна. Бяхме заедно със съпругата ми и двамата останахме впечатлени от вкусната храна. Хареса ни и се вълнуваме, че ще се върнем. Имаме много фенове в България, както и много приятели.

Да, Ще ги видите в понеделник.

Джони Деп: Да, надяваме се да дойдат много хора, да ги поздравим.

Г-н Деп, толкова се радваме, че се чувствате добре,

Джони Деп: Благодаря. Идвам в България. И аз, и шината ми ще бъдем там.

Алис Купър: Да, тя шината ти си е като отделен изпълнител сама по себе си.

Джони Деп: Сигурно има и фенове.

Какво пише на шината?

Джони Деп: Тъп.

Кой, защо? Каква е историята?

Джони Деп: Трябваше да го кръстя някак.

Неустоимият Джони Деп безспорно едно от най-разпознаваемите лица на планетата. "Карибски Пирати", "Фантастични животни", "Чарли и шоколадовата фабрика" - са само част от емблематичните му образи. Преди 10 години Гинес го обяви за най-скъпоплатения актьор на планетата.

Джони Деп: Страстта ми към музиката започна, спомням си как бях на 5 или на 6 и карахме из Мотаун с родителите ми, и те ми пускаха велики аренби и поп парчета от този период. И когато станах на около 12, онези банди, които слушах религиозно, наистина бяха за мен като религия, бяха „Аеросмит“, Алис Купър, и други велики банди от това време. Тяхната музика трайно се настани в мен, остана. И си спомням как веднъж бяхме паркирали колата с родителите ми, аз бях на 11 или 12, някаква банда свиреше на паркинга пред магазина за хранителни стоки и аз онемях. Мисля, че свириха „Dream on“ и я изпълняваха много добре и когато видях онези музиканти си казах: "Аз трябва да си взема китара. Съвсем ясно е, че трябва веднага да се сдобия с китара". И после като ме удари пубертетът, даже го пропуснах, защото се заключвах в стаята си и се опитвах да уча музикалните партии докато слушам песни. Затова така и не помня зова на пубертета. Но, докторите ми казват, че пубертета ми би трябвало да настъпи в рамките на следващите 2 седмици или 2 месеца.

Г-н Деп, какво ви дава музикалната сцена, което нищо друго не може да Ви даде?

Джони Деп: Предполагам, че това е специалното усещане, което можеш да изпиташ единствено и само докато си на сцената. Това е една незабавност, моменталност. Отношението между хората на сцената и публиката - този обмен е моментален. Случва се веднага и реагирате един спрямо друг. Ако публиката се забавлява, те ти го предават - и те удря адреналин. Получава се една много интересна взаимовръзка с много хора едновременно. Докато при киното - когато снимаш филм - снимаш го за 6 месеца, да речем, после той излиза след година и половина, и нали разбирате - различно е. И пропускаш този момент, в който имаш възможност да...

Алис Купър: Да видиш реакцията на публиката. Те са като бензинът, а ние сме огънят. То е точно това. Колкото повече те харесват шоуто ни, толкова по-голям става пожарът. И към това се стремим - към тази моментална обратна връзка от публиката.

Джо Пери: Тази неотложност, спонтанност на реакциите е и основната разлика с работата ни, която е в студиото например.

Джо Пери от Аеросмит е абсолютна легенда в рока. На 72 е един от най-великите китаристи на нашето време.

Джо Пери: От доста време не ни се е случвало някой да си тръгне от наши концерти. Но веднага можеш да кажеш какъв е пулсът на публиката, в какво настроение са. Никой няма да си даде парите за билет, само за да те освирка или да си тръгне. Публиката знае защо е дошла. А нашата задача е да им дадем дори повече от очакваното.

А като говорим за гориво, кой е Вашият двигател, каква е мотивацията ви да продължавате?

Алис Купър: Никога не може да се изморите от рокенрола. Дори от кабелите. Само като чуеш първата жица и си казваш: ДААААА! Това е. Правя това от 60 години, откакто бях на 15 и никога не ми е омръзвало. Това са реакциите на публиката към мощта на групата.

Джо Пери: А пък и заради ипотеката.

Още ли имате такава?

Джо Пери: Да.

Алис Купър: Само ако хората знаеха, че ние правим това за без пари.

Тъй като споменахте силата на рокенрола, вярно ли е клишето за рокзвездата - секс, наркотици и рокенрол - още ли е валидно?

Джони Деп: Оу, ами това е добър въпрос. Но аз няма да му отговоря.

Благодаря. На седмата минута идва и първият добър въпрос.

Алис Купър: Какво, какво?

Джони Деп: Дали "секс, наркотици и рокендрол" още е в сила? Има и няколко други култури или течения, които присъстват напоследък.

Кои например?

Джо Пери: Те са по-здравословни.

Алис Купър: Единствената дрога, която взимаме сега, е аспирин.

Джони Деп: Знаете ли, онова, което е наистина жестоко, е, че след като минеш през всичко както му казвате - секс, наркотици, рокенрол - и си изпитал всичко това - стигаш до етап, в който започваш да говориш за това колко часа си успял да спиш. Все едно това е наркотикът. И казваш: "Ей, човече, аз си набавих 8 часа снощи. Или 6 часа". И те ахват.

Джо Пери: Наложи ми се да отида на зъболекар преди 2 седмици. За да ме обезболят, трябваше да ми дадат газ. Пуснаха го в началото много слабо, попитаха:

- Усещаш ли го вече? Усещаш ли го?

- Не. Какво трябва да усетя? И тя каза: "Леко гъделичкане, лека еуфория". Нищо не усещах. Тогава тя го усили докрай и каза:

- Това е максимумът. Няма накъде повече.

Казах ѝ - Добре, ами, просто започвай без упойка. Така че, пробвали сме едно-две неща.

Джони Деп: Да, минали са през организма. Но как да кажа. Развиваш толерантност. Постарал си се. В един момент това се превръща в работа - да си развил толерантност.

Г-н Купър, какъв подарък получихте за 30тия си рожден ден?

Алис Купър: За 30тия ми рожден ден Шип ми подари инвалидна количка.

И защо точно това?

Алис Купър: Защото каза: "Ами, ако си в рокенрола, с теб е свършено преди да станеш на 30". И още си пазя количката, защото по това време 30 в рокенрола звучеше като да си на 100.

Може ли музиката да лекува?

Томи Хенриксен: Абсолютно. Музиката лекува през емоциите. Особено когато пишеш текстове. Като пишехме RISE например.

Джони Деп: Да, преживяваш катарзис

Алис Купър: Това е истината. Ако си болен от грип, и цял ден не се чувстваш добре, минутата, в която се качиш на сцената за тези 3 часа, ти се чувстваш в най-добрата кондиция за целия ден. Адреналинът надделява. Ако имаш зъбобол - минава. Без значение - като се качиш на сцената - всичко изчезва. Сцената е универсалното лекарство.

Томи Хенриксен: А и в рокенрола не съществуват отсъствия по болест, няма болнични. Не можеш просто да се обадиш на останалите в групата и да кажеш: "Не мога да дойда на шоуто довечера, защото не се чувствам добре".

Алис Купър: Вижте него, той ще бъде на концерта.

Джони Деп: Да, това, на което се надявам е, че в секундата, в която се кача на сцената, Алис ще ме излекува.

Алис Купър: Ами да!

Джони Деп: И знам, че може да ме излекува.

Алис Купър: Или това, или ще му счупя и другия.

Джони Деп: Което също става. Нямам нищо против. А пък аз наистина вярвам, че той може да ме излекува.

Томи, споменахте писане на текстове. Кой е най-добрият текстописец?

Джони Деп: Всички и четиримата.

Томи Хенриксен: Всички са поети.Но, наистина, текстовете на Джони… Този човек може всичко. Той е поет. Така го наричам. Той е всички тези неща, за които никой не подозира.

Какво не знаем за него?

Томи Хенриксен: Че той има толкова много таланти. Всички така реагират: „Ама и това ли може да прави?"

Джо Пери: Като гледах как се получаваше втората ни песен и си спомням: Гледам Джони и тетрадките му с поезия, дори в кухнята му има записки върху хладилника,

Наистина?

Джони Деп: Истина е. Това, което тези двамата талантливи джентълмени носят в рокенрола и на публиката - е посоката. Те са визионери, следващи своя път. Без отклонения, без "ако" и "Но". Без компромиси. И помежду им в техните групи също. Песните, които Джо е написал с „Аеросмит“ и Стивън, са умопомрачителни. Онова, което Алис е направил през годините, също е умопомрачително. И те още са сред нас, още са енергични, точно толкова енергични, колкото са били и в зората на кариерите си. Още усещаш същото, което са носели и преди.

Кога текстовете стават по-силни - когато пишещият е щастлив или тъжен, или меланхоличен?

Алис Купър: Зависи какво искаш от песента. Понякога искаш да е смешно, но понякога е много мрачно. Като прочета нещо мрачно на Джони и си казвам: А може би трябва да потърсим професионална помощ за Джони.

Джони Деп: Добре, че имам чувство за хумор.

Алис Купър: Чета му текстовете и си казвам; Боже, мили, не показвай това на психотерапевта си.

Какво имате предвид?

Джони Пеп: Важното е, че в бандата има страхотно чувство за хумор, което е основополагащо за нас. Шегуваме се дори с най-сериозните теми. Има и доста черен хумор.

В разрез с клишето за рокаджиите, Алис Купър е женен за съпругата Шерил от 47 години, когато тя е била танцьорка на 18 години и твърди, че никога не ѝ е изневерявал. Позволиха ми да задам 1 личен въпрос на г-н Купър - каква е тайната на щастливия брак и какво общо има вторник вечер?

Алис Купър: Ами, във вторник вечер извеждаш жена си на среща в евтин мотел. И се преструвате, че ви е любовница и за това уж се измъквате от дома си, за да се скриете в евтин мотел. Обаче е задължително хотелът да е много долнопробен. Типа хотел, в който би дал 20 долара на рецепциониста със следната реплика: "Не казвай нищо"

Джони Деп: Това е брилянтно.

Алис Купър: Това поддържа романтиката в брака. Да, вие сте мама и тати. Имате си деца, имате си внуци, и всичко останало. Но от време на време просто си казвате - дай да се разкараме от тук.

Джони Деп: Някой ден ти и жена ти ще сте най-готините баба и дядо в света

Джо Пери: Скоро ще станат 40 години откакто се оженихме със съпругата ми. А неговият брак е на 47 години.

Алис Купър: Да, имаме 87 години общо помежду ни.

Джо Пери:И когато разбрах каква е тяхната тайна за дълъг брак му казах, че в моя случай дори не ми се налага да търся евтин мотел, защото го правим по време на турнето. Имаме си стая.

Късметлии. Заедно със съпругата си ли ще дойдете в България?

Джо Пери: О, да. Тя пътува с мен навсякъде. Това е едно от моите правила. Отгледахме децата си по турнетата. Още в началото ѝ казах - "Не се женя за теб, за да те оставя вкъщи сама. Така че по-добре стягай куфарите".

Алис Купър: Нашите деца, още преди да са тръгнали на училище питаха: "Къде е чичо Аксел, къде е чичо Слаш?"

Вярно ли е, че това е единствената група в света, в която няма караници и спорове?

Джони Деп: Абсолютно. Нито един.

Джо Пери: Въобще не се караме.

Алис Купър: Никога. Не и докато не дойдем в България. Там ще се скараме. Толкова сме чакали да се появи спор.

Джони Деп: И ще видите как се хапем.

Алис Купър: Сериозно, няма за какво да спорим. Всички сме прекарали живота си в рокерол средите и ще останем тук доживот. Няма да спрем да го правим докато вече наистина не можем. Тези пичове са изключителни музиканти. Така че това е чудесно.

Нямате ли его?

Джони Деп: Да, огромно.

Джо Пери. Въобще не.

Алис Купър: Огромно. Гигантско.

Джо Пери: И точно по това си приличаме - по голямото его. Затова нямаме проблем с него.

Алис Купър: Егото пречи на всичко друго. Всички сме алфа мъжкари и така се елиминираме.

Джо Пери: А и не останаха жени, за които да се борим. Всички вече са заети.

За какво мечтаете? Как виждате себе си след 5, след 10 години?

Алис Купър: Сигурно пак ще бъдем на турне. Така си представям.

Джони Деп: Надявам се, да. След 5 години едно е сигурно - пак ще се смеем и ще ни е весело. Ако сме заедно, със сигурност ще се забавляваме. А не виждам и една причина да не продължаваме да се радваме на компанията си и да се забавляваме колкото можем повече.

Алис Купър: Или ще казваме това: "Спомням си като бяхме подгряваща банда на Джордж Вашингтон".

Джони Деп: А на мен ми се наложи да напусна театъра, защото Линкълн го купи.

Ако чакахте въпрос за развод, лъжи и нови любови, трябва да ви разочаровам. Искаше ни се, но темата беше забранена, но пък позволиха дали ще видим Джони Деп в емблематичната му роля на Карибски пират отново.

Джони Деп: Аз поне не знам да има подобни планове. Не.

Деп разкри коя е ролята с която се гордее най-много

Джони Деп: Ролята на баща. На Тати. Това не е роля, която играеш, но това е единственото нещо, което съм направил в живота си, което има някаква стойност. За роли не знам. Зависи от настроенията. Има роли, които са безопасни - веднага можеш да се превъплътиш в капитан Джак или Хънтър Томсън, или някой друг образ, и тогава разговорът приключва бързо. Искам да кажа, че тези герои могат да говорят по начина, по който говоря и аз. Могат да кажат неща, които и аз мога. Разбирате ли ме? Защото ако аз говоря, ще бъде различно. Ако те говорят така... Може да стане леко страннннно.

Мога ли да Ви помоля да се обърнете към всички Ваши почитатели, които са чакали десетилетия да ви видят, и преди заради желязната завеса, и сега могат да ви видят - какво бихте им казали.

Джони Деп: 15:42 следвайте вашия път, каквото и да се случва. Вървете по вашия път и не допускайте никой да ви отклони.

Алис Купър: Ще оставим шоуто да говори за групата ни. Ще видите представлението ни, енергията ни - ние сме хард рок група. Хард рок група с много добри китаристи. Въобще не си поплюваме - не сме по мелоди рока, а по твърдия звук. Песните ни се сменят така: так, так, так, так или па-па-па-па. Това е една от групите с най-добър синхрон, в които съм бил. Невероятно. Толкова добре сме се стиковали на сцената. Сега остава и да им го покажем.

Какъв е саундтракът на живота ви сега?

Алис Купър: Това, което виждате. Точно сега, след интервюто отиваме на репетиция. Опитваме се да помним всички 25 песни от списъка за концерта.

Томи Хенриксен: Ние работим постоянно. Никога не стои просто да си приказваме. Винаги сме заети с нещо.

Алис Купър: Ние сме от поколение, което вярва в правилото" Репетиция, репетиция, репетиция". Защото като се изправиш пред публиката, по-добре да си се подготвил и да си като диамант, като върха на копието. Не ме интересува какво се случва през деня, но за тези 2 часа по-добре да си като върха на копието. Така си тръгваш като победител. И така публиката те иска и следващия път.

И ние ви искаме отново следващия път. Благодаря ви.

Томи Хенриксен: bTV, нямам търпение да пристигнем. До скоро.

Алис Купър: bTV, България, ние сме Hollywood Vampires и идваме за вас. Времето наближава.

Джони Деп: bTV, нямаме търпение да дойдем в България и да се срещнем с всички вас по време на концерта ни. Дано шоуто ви хареса. Благодаря.