Съвременните мъже плачат три пъти повече от техните бащи

Мъжете никога не плачат. Този стереотип, който векове наред изгражда представата за сила и решителност, вече се руши и представителите на новите поколения не са склонни да крият емоциите си и да ги задържат в себе си, казват психолози.

Днес 71% от мъжете признават, че не се притесняват да показват публично какво чувстват. За сравнение – същото е валидно за 82% от жените, които винаги са били смятани за по-емоционалната част от човечеството. Анкетата, публикувана на сайта Studyfinds, е била направена с 2000 пълнолетни млади мъже. Тя е сравнена с начина, по който жените отговарят на същите въпроси, пише "24 часа".

41% признали, че често или винаги показват без задръжки, ако изпитват тъга или болка. 33% са убедени, че това не само не е слабост, но е признак за лидерство.

Още по-неочаквано е, че докато 37% от мъжете смятат за комплимент, когато ги наричат чувствителни, едва 23% от жените харесват това определение, докато 24% се чувстват обидени.

Друго социологическо изследване показва, че някои съвременни мъже плачат дори повече от жените, нещо, което допреди няколко десетилетия изглеждаше немислимо. Според него мъжете плачат средно по 4 пъти месечно, а жените – по 3. Или годишно става дума за 48 срещу 36 пъти.

Британско допитване допълва картината с констатацията, че настоящите жители на Острова от по-младите поколения мъже плачат публично 3 пъти по-често от собствените си бащи. Участниците в него признали, че са пускали сълзи средно поне 14 пъти в живота си при само 5 за родителите им. Причината според психоложката Дона Доусън е, че те изпитват много по-малък обществен натиск върху поведението си, отколкото по-възрастните поколения, които признават, че са плакали единствено при загуба на някой скъп близък. Докато 8 от 10 съвременни големи момчета признават, че могат да се разплачат и на филм, който ги е докоснал дълбоко. Най-често обаче британците са плакали при победа или загуба на любимия си футболен отбор, нещо, което впрочем си е съвсем мъжка реакция. Средно британските мъже са хлипали по 2 мин и 18 секунди, преди да се успокоят.

Според редица психолози табуто за мъжете, които плачат, е на път да падне и в обществото вече има много по-голямо разбиране, че това е нещо естествено, дори повече – че то в голяма степен е необходимо за доброто психическо здраве

Затова никой не се изненадва и не смята за нещо срамно, когато суперпопулярни и успели мъже като тенисиста Новак Джокович или френския футболист Килиан Мбапе отбелязват някои от победите си, проливайки сълзи, без да се притесняват какво ще си помислят за тях.

Според френския политолог Кристиан льо Барт обрат се забелязва и след политиците от около две десетилетия насам. “Барак Обама например по повод на масовите убийства в училищата в САЩ засвидетелства дълбоко съчувствие, което се изрази в сълзи, което показваше и неговата относителна безпомощност”, посочва авторът на книгата “Емоциите на властта”. Френският президент Еманюел Макрон пък по време на много церемонии е бил с насълзени очи редом до съпругата си Брижит, която съвсем откровено е плачела, разкрива още политологът.

Белгийската психоложка Аналина Касини е на мнение, че откровеното и неприкрито изразяване на емоциите дори е в полза на хората от политическия елит, защото показва, че те са членове на обществото като всички останали. За сметка на това, когато жените политички се разплачат, на товамне се гледа с добро око, защото те започват да изглеждат като обидени и разочаровани. Касини добавя, че при мъжете спортисти често сълзите са от радост или яд и са съвсем приемливи.

Цитираната в началото на текста анкета показва още, че 55% от мъжете одобряват, когато събратята им изразяват емоциите си публично, и смятат, че така те стават по-харесвани, докато 45% все още са на мнение, че е социално по-приемливо за жените да хлипат пред останалите. 44% са на мнение, че чувствителността може да е положителна за кариерата, а огромно мнозинство – 85%, са категорични, че добрият работодател съчетава доверие и емоционалност. 35% посочват конкретни ситуации, когато емоционалната им интелигентност се е оказала полезна за екипа им и цялата компания, а 6 от 10 (61%) анкетирани са изповядали, че способността да изслушваш показва съчувствие, а 48% добавят към това откритост и щедрост на духа. За 45% най-ключови са добрите умения за комуникация.

“В нашата природа е да бъдем чувствителни. Това е нещо, в което всички се сблъскваме в живота, когато светът около нас подлага на изпитание нашата чувствителност и сила”, казва д-р Кристина Спомадакис, анализирала анкетата.

Смята се, че известни съвременни творци – певци, художници, артисти и писатели, имат съществена роля за отхвърлянето на редица закостенели стереотипи, свързани с мъжете – яките мускули, превъзходството, по-голямата склонност към агресия. Но някои клишета запазват своята устойчивост. Според последния доклад на Върховния съвет по равенството на половете във Франция 42% от мъжете отговарят, че за тях е много по-трудно да заплачат, отколкото за жените.

Историци посочват, че всъщност не във всички епохи сълзите са били нещо срамно за мъжете. Тази стигма е наложена най-вече през XIX в. За сметка на това XVIII e бил много “по-ревлив”. Тогава дори се е смятало, че ако един мъж не се разплаче по време на обяснение в любов, той не обича истински

Между другото плачът е добър за мъжете и по чисто здравословни причини, затова психолози съветват онези, които стискат зъби, за да не проронят сълза, да се отпуснат и да дадат простор на потиснатите чувства. Плачът е съвсем естествена реакция на тялото на болката, тъгата, страха, на някоя голяма щастлива новина или на пристъпите на смях. Отказът от него е токсичен за организма и най-вече за душата.

Според науката в емоционалните сълзи се съдържат хормони на стреса и други токсини, които изчистват тялото, когато биват пролети. Изследвания са показали, че плачът активира парасимпатиковата нервна система, която помага на организма да се разтовари от напрежението. Те имат успокояващ ефект и намаляват тревожността. Да плачеш, не означава, че си слаб, а просто че си човек, заключават експертите.