Затоплянето на морската вода заплашва живота на Галапагоските острови

Прекрасните Галапагоски острови и техните многобройни обитатели винаги са били чувствителни към промените в температурата на океана, като затоплянето му е една от сериозните заплахи за тях, наред с инвазивните видове и пластмасата, предаде Асошиейтед прес, цитирана от dariknews.bg.

Топлата утринна светлина се отразява от останките на естествена скална арка близо до остров Дарвин, един от най-отдалечените в Галапагос. В чистата, дълбока синя вода хиляди същества - риби, акули чук, морски игуани, се движат в търсене на храна.

Срутването през 2021 г. на Дарвиновата арка, наречена на прочутия британски естествоизпитател, който стои зад теорията за еволюцията, се дължи на естествена ерозия. Нейната "гибел" обаче насочва вниманието към крехкостта на един отдалечен архипелаг, който е подложен на засилен натиск както от изменението на климата, така и от инвазивни видове.
Затоплянето на океаните влияе върху източниците на храна на много от морските животни в Галапагос.

Морските игуани - един от многото видове, които са ендемични или уникални за Галапагоските острови, по-трудно намират предпочитаните от тях червени и зелени водорасли.

Морските костенурки се борят да гнездят при по-високи температури. Отглеждането на малките става по-трудно, тъй като водата се затопля и има по-малко хранителни вещества.

Въпреки че Галапагоските острови са известни с голямото си разнообразие от видове, техният брой не е неограничен.

"Тук има от всичко по нещо, затова хората казват, че Галапагос е толкова разнообразен, но от всяко нещо имаме малък брой", казва Наташа Кабезас, екскурзовод натуралист.
Галапагоските острови винаги са били чувствителни към промените в температурата на океана. Самият архипелаг е разположен на място, където се събират основните океански течения - хладно от юг, топло от север и студено възходящо течение от запад. Освен това се усеща и влиянието на Ел Ниньо - периодичното естествено затопляне на Тихия океан, което влияе на времето в целия свят.

Макар температурите да варират в зависимост от сезона и други естествено възникващи климатични явления, тези на океана се повишават поради предизвиканото от човека изменение на климата, тъй като океаните поглъщат по-голямата част от излишната топлина в атмосферата. През последните 10 години океанът преживя най-топлото си десетилетие поне от 1800 г. насам, а 2023 г. беше най-топлата година за него в историята.

В началото на юни в Южното полукълбо настъпва зимата, а течението Кромуел изкарва на повърхността китови акули, чукове и огромни риби луна. То също така осигурява хранителни вещества за пингвините, морските игуани и морските лъвове, които търсят храна.

Тъй като повече от въпросните животни се появяват през този сезон, учените проследяват как те са се справили със затоплянето от миналогодишния Ел Ниньо.

Феноменът може да доведе до недостиг на храна за някои видове като морските игуани и морските костенурки, тъй като по-топлият океан означава намаляване на източниците на храна.

Учените, които наблюдават тези видове, отбелязват значителен спад в числеността на популациите им по време на Ел Ниньо.

Морските игуани се оказват един от най-засегнатите видове от миналогодишното явление и в момента все още се възстановяват, казва директорът на организацията за опазване на Галапагос Хорхе Карион.

Докато повишаването на температурата на океана застрашава водния или морския живот, на сушата има друг проблем. Дивите животни - котки, кучета, прасета, кози и говеда, нито едно от които не е местно, са заплаха за уникалните видове на островите.

Видовете, които не са ендемични, са особена заплаха за гигантските костенурки, които са тясно свързани с Галапагоските острови. Костенурките намаляват драстично през 19-и век заради лов и бракониерство и властите работят за опазването им от хората. От 1933 г. насам е незаконно да се убива галапагоска костенурка.

Освен инвазивните видове и затоплянето на океаните, заплаха за Галапагоските острови и техните обитатели е и пластмасата, която е повсеместен проблем в световния океан. В едно от последните проучвания се съобщава за наличие на микропластмаса в стомасите на галапагоските пингвини.