Празнуваме световния ден на шампанското!

Денят на шампанското се отбелязва на четвъртия петък на октомври в световен мащаб. Бюрото за шампанско отброява до деня на шампанското – ден за любителите на шампанското по целия свят, за да празнуват с любимото си пенливо вино.

Да си част от Деня на шампанското е лесно – всичко, от което се нуждаете, е шампанско.

Денят на шампанското се заражда през 2009 г. по инициатива на калифорнийския блогър и учител по вино, Крис Огенфус. През годините все повече и повече любители на виното по света участват в Деня на шампанското, който се превърна в универсалното събитие за любителите на шампанското.

Шамапнското е пенливо вино, произхождащо и произведено от винарския регион Шампан във Франция. Повечето шампанско се произвеждат от сортовете грозде Пино Ноар, Пино Мьоние и Шардоне, въпреки че се използват и по-малки количества Пино Блан, Пино Гри (наричано Fromenteau в Шампан), Arbane и Petit Meslier. Традиционно се сервира във висока и тънка чаша за шампанско, чиито характеристики включват дълга дръжка с висока, тясна чаша, тънки страни и гравирано дъно. Обикновено пием шампанско на празненства, особено за Нова година, и победителите в състезания са склонни да пръскат шампанско един друг и тълпата.

История на Световния ден на шампанското

Най-старото регистрирано пенливо вино е Blanquette de Limoux, за което се предполага, че е изобретено през 1531 г. от бенедиктински монаси в абатството Сен Илер, близо до Каркасон. Процесът е постигнат чрез бутилиране на виното преди първоначалната ферментация да е приключила. Сто години по-късно английски учен на име Кристофър Мерет документира добавянето на захар към готово вино, за да създаде втора ферментация. Той подробно описва на Кралското общество това, което сега се нарича "méthode traditionnelle", през 1662 г., но започва да се използва за направата на шампанско през 19 век, около 200 години по-късно.

Във Франция създаването на първото пенливо шампанско е случайно. Наричат го „дяволското вино” защото бутилките избухват или тапите изскочат в резултат на налягането в бутилката. По това време мехурчетата се смятали за грешка. Изобретяването на музелета от Адолф Жаксон през 1844 г. помага да се предотврати издуването на тапите. Дори когато започва съзнателно да се произвежда като пенливо вино, много дълго време шампанското се прави с помощта на ‘méthode rurale’, при който виното е бутилирано преди първоначалната ферментация да е приключила.

Производството на шампанско отбеляза огромен ръст през 19 век, от по-регионално производство от 300 000 бутилки годишно през 1800 г. до 20 милиона бутилки до 1850 г. През този век шампанското е било значително по-сладко от днешното. Вкусът към по-сухите шампански се появява, когато Perrier-Jouét решава да не подслажда своята реколта от 1846 г., преди да я изнесе за Лондон. Така през 1876 г. обозначението ‘brut’ на шампанското е създадено за британците, за да идентифицира най-сухото шампанско, направено с по-малко от 0,4 унции добавена захар на литър.