Бебетата започват да се учат да говорят по-рано, отколкото се предполагаше

Бебетата са като малки детективи – непрекъснато събират улики за света около тях. Ако някога сте забелязали как вашето дете ви наблюдава внимателно, докато говорите, то не просто слуша звуците – то изучава начина, по който произнасяте думите.

Ново изследване, публикувано в Developmental Science, разкрива, че този процес започва още на четири месеца – много по-рано, отколкото се смяташе досега. Преди се вярваше, че бебетата започват да усвояват звуковите модели на родния си език между шестия и дванадесетия месец. Оказва се обаче, че способността да разпознават езиковите закономерности се проявява значително по-рано, което отваря нови възможности за ранна помощ при деца с риск от забавено речево развитие.

До първата си година бебетата вече фино настройват слуха си към звуците на родния език – процес, наречен перцептивна адаптация. Представете си го като своеобразен филтър, който им помага да се съсредоточат върху най-важните звуци.

През първите шест месеца бебетата могат да различават звуци от езици, които никога не са чували. Например, могат да разграничат определени фонетични разлики в хинди, които възрастните англоговорящи не долавят, или да идентифицират уникални тонове в мандарин, дори ако растат в англоезична среда.

Но тази изключителна способност не е трайна. Между шестия и дванадесетия месец бебетата започват да се фокусират върху звуците, които чуват най-често. За гласните звуци този процес започва около шестия месец, докато за съгласните – към десетия. Така например, те започват да различават фините разлики между „р“ и „л“ в английския, но губят чувствителността към звуци, които не срещат редовно.

Досега учените смятаха, че този процес е необходим за усвояването на по-сложни езикови умения, като разпознаването на разликата между „b“ в „bin“ и „d“ в „din“. Но новото изследване доказва, че бебетата започват да разбират как се формират звуците още на четири месеца – много преди този етап.

За да изследват този феномен, учените проведоха експеримент с 34 бебета на възраст между четири и шест месеца. Използвайки две измислени мини-езици, те провериха дали бебетата могат да свържат определени звуци с визуални образи.

Единият мини-език съдържаше думи със звуци, произнасяни с устни – като „b“ и „v“, а другият използваше звуци, формирани с върха на езика – като „d“ и „z“. Думите – например „bivawo“ и „dizalo“ – бяха асоциирани с анимационни изображения: медуза за звуци с устни и рак за звуци с езика.

След като бебетата научиха тези асоциации, учените направиха следващата стъпка: показаха им беззвучни видеа с лице, произнасящо нови думи от същите мини-езици. В някои случаи мимиката на лицето съответстваше на анимационното изображение, което бебетата бяха научили по-рано, а в други – не.

Изследователите измериха времето, през което бебетата гледаха видеото – утвърден метод за установяване на интереса и когнитивната обработка при малките деца. Оказа се, че бебетата гледат значително по-дълго видеата, в които лицето съответства на изучената връзка, което означава, че са направили връзка между звука и зрителната информация.

Какво означава това откритие?

Тези резултати показват, че още на четири месеца бебетата могат да разбират как се формират звуците и да изграждат връзки между звук и зрителен образ. Това умение полага основите за бъдещото усвояване на езика.

Новото изследване променя досегашните разбирания за ранното езиково развитие. То доказва, че бебетата започват да откриват езикови закономерности много по-рано, отколкото се смяташе досега, което открива нови възможности за ранна интервенция при деца с потенциални езикови затруднения.

Тези открития поставят интересни въпроси:

• Могат ли бебетата да научат разлики във звучността, като например разликата между „b“ (с вибрация) и „p“ (без вибрация) още на четири месеца?

• Как двуезичната среда влияе върху този процес?

• Могат ли бебетата да използват това умение, за да разпознават модели в напълно нови езици?

Изследването на тези въпроси ще ни помогне да разберем още по-добре как бебешкият мозък изгражда една от най-сложните човешки способности – езика.