Как археолозите разпознават пола на скелет?

Когато археолозите открият древни човешки останки, първият въпрос често е: мъж или жена? На пръв поглед това изглежда като обичаен анализ на костната структура, но според съвременни изследвания, процесът е много по-сложен и далеч не еднозначен.

Най-често учените определят пола чрез измервания на дълги кости като бедрената и пищяла, тъй като средно мъжете са с около 15% по-големи от жените. Точността при този метод е между 80% и 90%. Значително по-точен е така нареченият Phenice метод, който анализира анатомични разлики в таза и достига до 95% точност, ако тазовите кости са запазени.

ДНК – златният стандарт, но не винаги възможен

Анализът на древна ДНК може да определи хромозомния пол с около 99% точност чрез специфичен ген, свързан с емайла на зъбите. Въпреки това, ДНК често е разрушена или недостъпна при много находки.

Съвременната наука потвърждава, че биологичният пол не е само „мъж“ или „жена“. Около 1,7% от хората са интерсекс – родени с хромозомни, хормонални или анатомични характеристики, които не се вписват в типичните определения. Това включва състояния като синдром на Клайнфелтер (XXY), вродена надбъбречна хиперплазия и други редки генетични вариации.

Известен пример е генерал Казимир Пулавски, герой от Американската революция. Неговият скелет показва женски морфологични черти, но исторически се знае, че е живял като мъж — възможно обяснение е, че е бил интерсекс.

Полът е само един аспект от идентичността на човек. Половата идентичност, която включва социална роля и самоусещане, често не оставя ясни следи в скелета, но понякога дейности като стрелба с лък или мелене на зърно оставят белези, които могат да бъдат подвеждащи.

Например в Помпей, скелети на човек и дете, първоначално смятани за майка и дете, при ДНК анализ се оказали мъж и неродствено дете. А прочут гроб на викинг, пълен с оръжия, се оказал хромозомно женски.

Въпреки огромния напредък в методите за анализ, археолозите все още се борят с ограниченията на бинарния модел. „Трудно е да се отделим от тази система, но реалността е по-сложна“, казва Шон Талман от Бостънския университет.

Недостигът на финансиране за изследвания на интерсекс състояния също ограничава познанията ни. А разгадаването на идентичността на древните хора е по-сложно от всякога. Науката напредва – но останките все още пазят повече въпроси, отколкото отговори.