Kухненски пособия, които не трябва да си купувате втора употреба

Магазините за втора употреба са магнит за ценители на ретро стила и за всеки, който обича да открива изгодни и нестандартни находки. Но зад красивите рафтове с купи, тенджери и уреди понякога се крият рискове, които малцина подозират. Макар че старинните съдове и прибори носят чар и история, много експерти предупреждават, че някои от тях са по-подходящи за декор, отколкото за реална употреба.

Дървените кухненски съдове и прибори, особено ако са стари или с пукнатини, могат да бъдат опасни, защото дървото е порест материал и лесно задържа бактерии и плесени. Макар че някои видове дърво като тика са по-устойчиви на влага и насекоми, дори те изискват внимателна поддръжка и не бива да се използват за готвене, ако са видимо повредени.

Винтидж керамиката и оловен кристал, произведени преди въвеждането на регулации през 70-те и 80-те години, също крият опасности. Ярко оцветените или ръчно изработени съдове често съдържат олово в глазурата или боята, което може да премине в храната и да доведе до сериозни здравословни проблеми. Много световни организации, включително СЗО, предупреждават, че натрупването на олово в организма може да има трайни последици върху нервната система.

Електроуредите втора ръка са още една категория, която изисква внимание. При тях е трудно да се установи възрастта и реалното им състояние, а скритите повреди по електроинсталацията, пукнатини или липсващи части могат да бъдат предпоставка за инциденти. Дори уреди като тостери или блендери често се купуват като временно решение, но рядко се препоръчват за дългосрочна употреба, освен ако не са изпробвани и проверени на място.

Пластмасовите съдове и кутии, произведени преди 2010 г., често съдържат опасни химикали като BPA и фталати. Те могат да се отделят в храната, особено при загряване в микровълнова фурна или измиване в съдомиялна. По-старите пластмаси не са предназначени за високи температури, а освен това лесно задържат мазнини и микроорганизми. За разлика от съвременните стандарти, старите пластмаси рядко са сертифицирани за безопасен контакт с храна.

Чугунените тигани са популярни сред любителите на готвенето, но само ако са добре поддържани. Лека ръжда може да се почисти, но по-сериозните поражения по метала могат да направят съда негоден за готвене и дори опасен за здравето, тъй като ръждата и металните частици преминават в храната.

Тиганите с незалепващо покритие (например тефлонови), особено ако са стари или надраскани, крият риск от отделяне на вредни химикали при загряване. СЗО и редица експертни организации не препоръчват употребата на надраскани или повредени тигани с незалепващо покритие, особено за втора употреба.

Общият извод на експертите е, че най-безопасно е да се избират по-нови кухненски принадлежности, отговарящи на съвременните стандарти за безопасност и качество.