Признаването на палестинската държава набира скорост, но ЕС все още е разделен по този въпрос

Признаване, санкции, решение за две държави: През последните седмици, и по-специално на Общото събрание на ООН в Ню Йорк тази седмица, държавите ясно изразиха позициите си относно Израел и палестинците. Докато призивите за палестинска държава получават подкрепа, ЕС не успява да говори в един глас. Това съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви по-рано тази седмица, че мнозинството от държавите членки на ЕС вече признават палестинската държава. „Има само един път напред – решението с две държави. Сигурна и призната държава Израел. Независима, демократична, жизнеспособна държава Палестина. Живеещи заедно“, коментира той в платформата „Екс“ (X).

ЕС е разделен по отношение на признаването на палестинската държава. Франция, Белгия, Люксембург, Португалия и Малта се присъединиха към списъка на страните от ЕС, които признаха Държавата Палестина. Шестнадесет от 27-те държави членки на ЕС взеха това решение на няколко вълни: Полша, Унгария, Румъния, България и Кипър го правят през 80-те години на миналия век. Същото прави и Чехословакия – към днешна дата разделена на Чехия и Словакия – но постсъветските чешки правителства не признават палестинска държава. Швеция го направи през 2014 г., а Словения, Испания и Ирландия през 2024 г.

Австралия, Великобритания, Канада и Португалия също признаха тази седмица в ООН палестинската държава, оказвайки натиск върху Израел – и основния му поддръжник: Съединените щати, на фона на засилващия се интензитет на войната в Газа.

Френският президент Еманюел Макрон в понеделник беше сред последните големи фигури, които признаха палестинска държава в ООН, предизвиквайки вълна от западни ходове, целящи да се противопоставят на Израел в предприемането на този знаков – макар и символичен – ход. „Времето за мир дойде, тъй като сме на секунди от това да изпуснем момента“, каза Макрон пред Общото събрание.

Признанието от страна на Португалия дойде след седмици консултации между правителството, политическите партии, представени в парламента, и президента. Министърът на външните работи Пауло Ранжел заяви: „Време е, повече от наложително е, да се направят необходимите стъпки за постигане на мир“, добавяйки, че се надява признаването да бъде съпроводено с край на сблъсъците между израелските военни и бунтовниците от „Хамас“.

Полша поддържа последователна позиция по израелско-палестинския конфликт, като подчертава правото на палестинците на държава. Варшава признава Палестина в края на 80-те години на миналия век и последователно се застъпва за решение с две държави. Министърът на външните работи Радослав Шикорски многократно е подчертавал, че „нищо не трябва да се случва без участието на самите палестинци“, твърдейки, че регионалната стабилност изисква пълното им участие в политическия процес.

Постсъветските специални случаи: Сложна ситуация

Някои страни от Централна и Източна Европа, които признават палестинската държава през 80-те години на миналия век, бидейки част от съветския блок, днес са по-близо до позициите на правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху, като например Унгария.

Тогавашната Чехословакия признава Палестина по съветско време, но днешното чешко правителство вижда нещата по различен начин.

То подкрепя решение на израелско-палестинския конфликт с две държави. Това обаче може да се постигне само чрез преки преговори между двете страни, което няма да е възможно, докато ивицата Газа е контролирана от терористичното движение „Хамас“, заяви Министерството на външните работи. „Чехия не е признала палестинската държава и не планира да го направи сега“, се казва още в изявлението.

Министърът на външните работи Ян Липавски също заяви, че не е съгласен със заключенията на Независимата международна комисия на ООН за разследване на окупираните палестински територии, че Израел извършва геноцид в Газа. Самата Европейска комисия е разделена по темата. Тя се дистанцира от забележките на комисар Тереса ​​Рибера, която заяви в началото на септември: „геноцидът в Газа разкрива неспособността на Европа да действа и да говори с един глас“.

Някои членове на ЕС остават твърдо нащрек. Българското правителство например все още не е публикувало официално изявление по въпроса.

Кой отказва да участва?

Единадесет държави членки на ЕС остават против, настоявайки, че е необходимо първо да се постигне споразумение за решението за две държави, преди да се признае палестинска държава.

В Европа Германия и Италия са сред страните с най-сериозни възражения. На този етап правителството в Берлин не планира да последва примера за признаване, въпреки че е силен поддръжник на решението за две държави. За Германия признаването трябва да се случи в края на мирния процес, заяви външният министър Йохан Вадефул пред журналисти в Ню Йорк. „Но този процес трябва да започне сега“, настоя той.

Той остро критикува действията на Израел и подчерта, че този дългогодишен конфликт не може да бъде решен с „терор, разрушение и смърт“.

Италианският външен министър Антонио Таяни поддържа позицията на Италия, че Рим не е готов да признае държавата Палестина. „Признаването на държава, без първо да се създадат условията за нейното конституиране, няма да доведе до никакъв ефект, освен да отблъсне мира“, каза той пред парламента по-рано този месец.

Хърватия е друга от страните против. По този въпрос има разногласие между президента и правителството, които съвместно решават въпросите на външната политика. Президентът Зоран Миланович заяви в Ню Йорк в понеделник, че Хърватия трябва да признае палестинска държава, подчертавайки, че това не е награда за палестинците, а тяхно право.

Но признаването, макар и да е исторически момент, е малко вероятно да промени фактите на място. „Освен ако не е подкрепено с конкретни мерки, признаването на Палестина като държава рискува да се превърне в разсейване от реалността, която е заличаване на палестинския живот в родината им“, каза Макс Роденбек, директор на проекта „Израел-Палестина“ на Международната кризисна група.

Ромен льо Бьоф, преподавател по международно право в университета "Екс-Марсей" в Южна Франция, заяви: „Признаването не означава, че е създадена държава, както и липсата на признаване не пречи на държавата да съществува“. Въпреки че признаването носи до голяма степен символична и политическа тежест, три четвърти от държавите казват, „че Палестина отговаря на всички необходими условия, за да бъде държава“, заяви той.

Нетаняху се закле да не позволи палестинска държава, а крайнодесни членове на кабинета му заплашиха да анексират Западния бряг, за да направят държавата невъзможна.

Кога санкцията е действително санкция?

Не става въпрос само за признаване на палестинска държава – ЕС е в противоречие и относно налагането на санкции на Израел заради поведението му в Газа, и ако това е вярно, до каква степен е това противоречие.

Войната в ивицата Газа избухна през октомври 2023 г., когато Израел започна военна офанзива в отговор на атака на терористичното движение „Хамас“, при която въоръжени мъже убиха 1200 души в южен Израел и взеха 251 други за заложници.

Повече от 65 000 палестинци са били убити при израелските атаки в контролираната от „Хамас“ ивица Газа от началото на войната, според последните данни на контролираното от „Хамас“ Министерство на здравеопазването.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, в речта си за състоянието на Съюза пред Европейския парламент по-рано този месец, предложи няколко мерки, включително премахване на предимствата за свободна търговия на Израел с ЕС и санкциониране на радикални израелски политици. Натискът за ефективни санкции се засили през седмиците преди това, но засега председателят на Комисията не може да направи нищо повече.

Очертаните линии следват подобен модел като дебата за държавната, като Германия е против: Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че правителството му иска да намери позиция по предложението на Фон дер Лайен едва до следващата неформална среща на върха на ЕС в началото на октомври.

Позициите на другите държави членки се насочват към по-твърда позиция срещу Израел.

Испанският премиер Педро Санчес изрази пълното си съгласие с предложенията на Комисията за санкции, след като Испания призоваваше за спиране на споразумението за асоцииране на ЕС с Израел в продължение на една година. Той подчерта, че победата над тероризма не може да бъде постигната с безразборни атаки срещу цивилното население в Газа.

Италианският външен министър заяви, че страната му е както за санкции срещу екстремистки израелски министри и заселници, така и срещу екстремистката терористична група „Хамас“. Опозицията, както и протестиращи, поискаха по-тежки последици за действията на Израел.

Шведското правителство става все по-критично към действията на Израел в Газа и подкрепя временно спиране на търговското споразумение, както и санкции на ЕС срещу министри и заселници. Швеция също обмисля промяна на законодателството си, за да може да въведе едностранни санкции, което в момента не е възможно. „Трябва да започнем да мислим за алтернативи, ако многократно бъдем възпирани в предприемането на по-строги мерки (в съвета)“, заяви през август външният министър Мария Малмер Стенергард.

Словения също е сред държавите членки на ЕС, които от известно време призовават ЕС да наложи санкции срещу Израел. Тъй като нямаше споразумение на ниво ЕС, тя предприе някои двустранни мерки срещу Израел, включително обявяване на министрите Итамар Бен Гвир и Бецалел Смотрич за персона нон грата. В края на юли тя беше първата страна от ЕС, която наложи забрана за търговия с оръжия с Израел, забранявайки всякакъв внос и износ на оръжия до и от Израел, както и транзита на оръжия, предназначени за Израел, през своята територия“.

Повече държави членки може да се изкушат да поемат по свой собствен път по отношение на санкциите, ако ЕС не успее да се обедини по въпроса.