250 млн. долара от Русия не спряха Молдова по пътя ѝ към ЕС

Анализ на Николай Марченко

Въпреки тежката хибридна война на Русия срещу Молдова и реалната война на Владимир Путин срещу Украйна по границата, Молдова успя да удържи проевропейския си курс. Управляващата партия "Действие и солидарност" (Partidul Acțiune şi Solidaritate - PAS) на проевропейската президентка Мая Санду запази властта в парламента след инфарктната избирателна кампания. PAS спечели 50.2% от гласовете в неделя ще получи в новия парламент поне 55 от общо 101 депутатски мандата - с 8 под досегашните 63.

Това стана на фона на рекордните инвестиции на Кремъл в опита ѝ да спре Молдова по пътя ѝ за влизане в Европейския съюз (ЕС), планирано за 2028 - 2030 г. Ръководената от председателя на Държавната дума на Русия Вячеслав Володин фондация "Евразия" е сключила договор с осъдения за измами молдовски олигарх Илан Шор договор за рекордните в постсъветската история 250 млн. долара финансиране. Въпреки всичките тези пари, проруският "Патриотичен блок" събра едва 24.17% и ще има 26 депутати.

Кишинев удържа проевропейския си курс с рекордната избирателна активност от 52.21%. Молдовците имат повод да празнуват, увериха "Капитал" водещите молдовски експерти. "Избирателите разбраха, че Путин може да нахлуе и в Молдова както направи с Украйна, и се мобилизираха", констатира пред "Капитал" бившият министър на транспорта и на отбраната в постъсветската република Анатол Шалару.

Крехкото парламентарно мнозинство

Резултатите на изборите са следните: управляващите от PAS взеха 50.2% (55 мандата) благодарение на мобилизацията на електората си и на диаспората - молдовците в чужбина. Патриотичният блок начело с експрезидента Игор Додон и включващ неговата Партия на социалистите, Партията на комунистите на експрезидента Владимир Воронин и "Бъдещето на Молдова" на експремиера Василе Тарлев и др. - 24.17% (26 мандата). Добре се представи също така блокът "Алтернатива" на кмета на Кишинев Ион Чебан, който включва партията му MAN (Национално алтернативно движение) в коалицията си с партиите на гагаузина и бивш главен прокурор Александър Стояногло, експремиера Ион Кику, бившия съветник на президента Марк Ткачук и бившия министър на външните работи Тудор Уляновски с техните 7.96% и 8 мандата.

Изненадващи обаче са резултатите на още две политически сили. Сред тях е националистическата партия за обединение с Румъния "Демокрацията вкъщи" на Василе Костюк, който се ползва с подкрепата на неуспелия кандидат за президент на Румъния Кълин Джорджеску - за пръв път ще е в парламента с нейните 5.62% и 6 мандата благодарение на активността в ТикТок. Също така за пръв път в парламента влиза "Наша партия" (6.20% и 6 мандата) на забогателия в Русия олигарх Ренато Усатий, който има сериозно влияние в северна Молдова и главния град там - Белци (вторият по големина в страната), след като неговият съратник Александър Петков, бесарабски българин, от години е кмет.

Според международния анализатор и журналист Михай Исак успехът на PAS не се дължи само на популярността на Мая Санду - "решаващата роля" е на диаспората с рекордната ѝ избирателна активност от около 280-288 хил. гласа. Както и на това, че две партии, свързвани с проруския олигарх Илан Шор ("Великата Молдова" на експрокурорката Виктория Фуртуна и "Сърцето на Молдова" на бившата башканка на Гагаузия Ирина Влах), са отстранени от изборите заради незаконно финансиране. "Това сериозно ограничи възможностите на Москва да влияе върху процеса чрез паралелни мрежи", обяснява Исак.

ЕС: Вратата ни е отворена

Мая Санду и партията ѝ не спират да получават поздравления. "Молдова направи своя избор: Европа, демокрация, свобода", написа в "Х" председателят на Еврокомисията (ЕК) Урсула фонд дер Лайен. Според нея опитите "да се всее страх или разделение" не успяха "да сломят решимостта" на страната. "Вратата ни е отворена. Ще сме с теб на всяка крачка. Бъдещето е твое", обърна се тя към Молдова.

"Народът на Молдова се изказа - посланието му е силно и ясно", заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща: "Избра демокрацията, реформите и европейското бъдеще, въпреки натиска и намесата от страна на Русия". Френският президент Еманюел Макрон приветства победата на управляващите в Кишинев, потвърждавайки, че Париж остава "до Молдова" по отношение на "европейския ѝ устрем".

"Руската активност по дестабилизиране загуби, а Молдова спечели", заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски в телефонен разговор с молдовската си колежка Мая Санду: "Заедно ще преодолеем предизвикателствата и ще градим бъдеще". "Във всичките сфери на живота на народите ни да има добра безопасна, икономическа, социална перспектива", обобщи Зеленски.

Изборите са поражение за Русия - Москва губи войната в Украйна, губи и политическата борба в Молдова, смята анализаторът и бивш посланик в ООН Алексей Ту̀лбуре. По думите му нито едно формирование около олигарсите Илан Шор или Влад Плахотнюк не успя да влезе в парламента: "Имаме откровено проруския Патриотичен блок, като блокът "Алтернатива" ще се старае да доказва, че е проевропейски". "Този парламент ще е много по-стабилен, по-интересен, ще е много добре подготвен за влизане в ЕС". Затова според него Кишинев празнува "победата на демокрацията": "Че си опазихме Молдова". Но според Тулбуре Москва няма да отстъпи и "ще се опитва да ни превръща във втора Унгария".

Според основателя на НПО-то Piligrim-Demo и гагаузското новинарско онлайн издание Nokta.md Михаил Сиркели, резултатът на PAS е успех, предвид огромните средства, които Москва вложи, за да подкопае демокрацията. "Русия е инвестирала не по-малко от 1% от БВП на Молдова - около 200 млн. долара. Молдова се сблъска с пълномащабна хибридна война - единственото, което Русия не е използвала, е да бомбардира градове и села: политически натиск, шантаж, психологически натиск, дезинформация, финансиране на политически партии, финансиране на политици, подкуп на избиратели", обясни пред "Капитал" Сиркели.

Експертът на WatchDog, историк и журналист Щефан Бежан също акцентира върху "рекордните бюджети на кампанията от страна на мрежата на Шор и Кремъл - стотици милиони евро, вложени в пропаганда и манипулации". "Изборите имаха труден контекст: инфлацията, енергийната криза, войната в региона, социалното недоволство", коментира Бежан пред "Капитал". "Важна роля изигра и подкрепата на Мая Санду - доверието в нея е по-високо от това към PAS, и това "повдигна" рейтинга на партията, на която тя е неформалният лидер", признава експертът. Експертът смята, че резултатът е също "плод на огромната работа на независимите медии и на гражданското общество": "Комбинация от устойчивост на институциите и стратегически вот с цел запазване на европейския курс".

Бившият министър Шалару смята, че преди година PAS не биха взели и 20-25 места в парламента: "Но нещата се промениха за една година и избирателите разбраха, че Москва може да нахлуе така, както нахлу в Украйна".

Гагаузи и българи: жертви на пропагандата

Михай Исак обръща вниманието на факта, че в Гагаузия Патриотичният блок взима над 82% от гласовете, докато PAS - едва около 3%, в българския район Тараклия ситуацията е подобна: почти 80% за Додон и съюзниците му и около 6% за PAS. "Регионите остават опорни точки на проруското гласуване, въпреки общонационалния тренд към ЕС", казва той. Сред причините според експерта са "медиапотреблението и регионалните структури на властта" - заедно с руското влияние те са "устойчива бариера срещу проевропейския дискурс". Според него инвестициите на властите в Кишинев и ЕС в Гагаузия и Тараклия са факт - инфраструктурни проекти, бизнес грантове, програми за регионално развитие. "Но политическият ефект често остава невидим - хората усещат промените, но при гласуване те се неутрализират от идентичностни наративи и алармистки послания от типа: ЕС означава война и бедност", казва Исак.

Гагаузите и българите гласуват за Руската федерация - тяхната идентичност е трансформирана в "русский мир" още от съветския период насам, обяснява Михаил Сиркели: "Контролира тези общности чрез две неща - страх и омраза". "Страх от румънизация - Москва русифицира гагаузите и българите и ги настрои срещу румънците, представяйки румънския период в историята ни като нещо страшно", допълва експертът.

Страхът се засилва, когато през 1989 - 1991 г. в Кишинев започна националното движение за възраждане сред молдовците, които си искаха румънския език, румънската азбука и културата, припомня Сиркели: "Русия обяви това за заплаха за рускоезичните общности и изолира гагаузите и българите от останалата Молдова - информационно и културно". Според него Кремъл "продава шовинизъм" - че ще се върне, ще окупира и ще направи гагаузите и българите партньори в управлението над молдовците. "Те се поддадоха, затова се държат за Русия. Това е причината ЕС да не може да достигне до сърцата и умовете на гагаузите и българите", констатира Сиркели.

Щефан Бежан припомня, че в Гагаузия и сред българско население доминират проруските партии поради исторически и езикови връзки с Русия и пропагандата в руските медии. "Икономическият фактор: бедност на населението, уязвимост пред директни социални обещания (пенсии, компенсации, пари "в брой") - мрежата на Илан Шор с огромните си финансови ресурси, лесно намира подкрепа в региона", пояснява анализаторът.

Налице е и слабото проникване на проевропейското послание в южните региони на Молдова. "Инвестициите в инфраструктура и европроектите са реални, но се комуникират слабо и не носят политически капитал". "За местните това е по-скоро като "помощ отвън", отколкото резултат от работата на на властите в Кишинев - дори като влагат средства в пътища, детски градини, училища, нивото на подкрепа за PAS и за други проевропейски сили остава изключително ниско", обобщава Бежан.

Анатол Шалару нарича гагаузите "политически неграмотни" и "жертви на руската пропаганда": "Дадохме им автономия през 1994 г., която Москва я използва в своя полза", без да харчи нищо. "Румъния и ЕС за сметка на това инвестират огромни пари в автономията - повече на глава от населението от другите ни региони".

Според него гагаузите би трябвало да имат по-тесни връзки с Турция, чийто президент Реджеп Ердоган им "казваше да не се оглеждат за Москва". "Анкара също да си отговори на въпроса, защо Гагаузия слуша не Ердоган, а Путин. Трябват промени, съответни законодателни промени - престъпните кланове, които управляват Гагаузия, да си лежат в затвора", категоричен е Шалару.

Що се отнася до дефицита на влиянието на София в Тараклия, Шалару го потвърждава: "Когато бях министър десетки пъти съм ходил в южните региони, помагах на българите, исках помощ от българските министри по време на срещите си с тях: покажете, че съдбата на българите в Молдова не е безразлична, инвестирайте в пътищата в региона".

Дипломатът Тулбуре обаче признава, че за гагаузите и българите "не се прави достатъчно". "Двете етнически групи са слабо въвлечени". "Време е да за диалог с други политически сили и с различни етнически групи, колкото и да е неприятен разговор", но е "единственият начин е да се промени поведението на гагаузите и молдовските българи". "Тези хора по-проблемно и по-трудно възприемат реалностите на постсъветския живот, Гагаузия е много русифициран регион, както и в Тараклия няма румъноезични училища, едва сега е създадена програма за безплатно изучаване на румънски", казва бившият дипломат.

Молдова: на финалната права към ЕС

Според Алексей Тулбуре Брюксел е на път да приеме Молдова в ЕС: "Конюнктурата е такава, че ще влезем, независимо от това как вървят реформите". Според него Молдова "ще догонва с реформите вече вътре в ЕС", с което страната "ще върви по стъпките на Румъния и България".

Щефан Бежан смята, че шансовете на PAS да остане на власт до 2029 г. са големи основно заради "безпрецедентната подкрепа от европейските партньори". "PAS има уникален прозорец на възможности - да започне официални преговори за членство в ЕС, които да приключат още към 2028 г.", казва той.

Михаил Сиркели също се надява на реформи в законодателството в съответствие с тези на ЕС: "Не виждам и реален шанс Шор и Кремъл да разклатят ситуацията в Молдова". "Шансовете за членство в ЕС през 2028 г. са напълно реалистични", каза експертът.

Михай Исак смята, че PAS ще се сблъска със социално напрежение, инфлация и външен натиск, което ще тества "способността на правителството на Дорин Речан да показва резултати". "Преговорите с ЕС започнаха през 2024 г., а през септември 2025 г. ЕК обяви приключването на скрининга на законодателството ни и до 2029 г. Молдова може да придвижи значителен брой преговорни глави".

Рисковете според експертите са в намеренията на Илан Шор и съюзниците му да продължат с протестни действия и в руския натиск чрез дезинформация и енергийни лостове. "При вътрешно недоволство, е възможна дестабилизация", смята Исак. Затова властите ще се задържат само "при умело управление на кризите и ясна комуникация на ползите от евроинтеграцията".

"Русия няма да се откаже от дестабилизацията, включително със скрито финансиране и натиск върху институциите", предвижда и Щефан Бежан. Също така според експерта вътрешното социално недоволство (ръстът на цените, миграцията, възприятието за корупция) "може постепенно да ерозира подкрепата за PAS".