"Лукойл": Ще защити ли България националния си интерес?

Сделката за "Лукойл" не е обикновена продажба, а тест дали България ще защити своите национални или чужди интереси. Добре ще е, ако управляващите дефинират какъв е националният интерес. С частните всички сме наясно.

Българската държава ще има право на вето върху сделка на частна фирма за поне 1 млрд. долара, при това не коя да е, а на най-голямата частна руска петролна компания "Лукойл”. Законодателното предложение в Закона за насърчаване на инвестициите, внесено след края на работното време във вторник, мина скоростно през две комисии на парламента и получи одобрение за по-малко от 24 часа. На първо четене днес за него гласуваха и 114 депутати от управляващото мнозинство в 51-ото НС. Окончателното му приемане ще е още следващата седмица, тъй като срокът за предложения между двете четения бе скъсен на 3 дни.

Защо стана тази скоростна промяна

Предвкусвайки сделка за бургаската рафинерия, собственост на "Лукойл” от 1999 г., властта реши да сложи филтър за кандидат-купувача. Депутати от управляващата коалиция - ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и "Има такъв народ” (ИТН), подготвиха проекта, а един от тях - Делян Добрев, обясни бързането с усещане за сделка.

"Представете си, че има непосредствена опасност да се сключи такава сделка в следващите дни, това би обяснило спешността”, заяви вчера бившият енергиен министър на ГЕРБ. Преди малко повече от 2 месеца за предстояща сделка подсказа и руската посланичка Елеонора Митрофанова, мотивирайки я с натиск върху "Лукойл” в България.

Предложената от депутатите промяна задължава контраразузнаването ”да извършва предварително проучване и дава писмено становище при разпоредителни сделки с дружествата или част от тях, както и с активи, намиращи се на територията на Република България, контролирани от Лукойл ОАО, Русия”. Ако такива сделки бъдат извършени без одобрение на ДАНС и Министерския съвет, ще се смятат за нищожни.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи опцията за проверка на купувача като "абсолютна застраховка” за България, един вид превенция срещу високи цени на горивата. Но не обясни как това би попречило. А в пленарна зала нямаше и дума за господстващото положение на "Лукойл” на пазара на горива на едро, нито за това как да се подобри конкуренцията.

Българският скрининг

В България вече действа режим на скрининг за чуждестранните инвестиции, въведен със законопроект, който предложи през юни 2023 г. ДПС в лицето на тогавашния председател Мустафа Карадайъ и санкционирания за корупция по "Магнитски” Делян Пеевски. Те внесоха предложение за предварителна проверка и одобрение на инвестиции, каквато Регламент 2019/452 на ЕС заложи и действа в 18 от държавите членки. Аргументите на ДПС тогава бяха, че целта е "да се предпази икономиката от корозивен руски капитал” и изобщо инвестиции, които биха могли да навредят на националната сигурност или обществения ред в България - и в по-широк смисъл на сигурността на европейските и евроатлантическите партньори. Задължително се извършва скрининг на инвеститори в "дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход”.

Тази година беше създаден и Междуведомственият съвет към МС, без който законът не можеше да заработи, а негов председател е вицепремиерът Томислав Дончев. В 17-членния му състав са представени повечето министерства, също както ДАНС и разузнаването.

Спешността на законодателната промяна може да бъде обяснена с наближаваща сделка, за която управляващите вероятно разполагат с информация. Все пак държавата притежава "златна акция” в рафинерията, а и законът задължава кандидат-инвеститори, които подлежат на скрининг, най-напред да подадат заявление до Българската агенция за инвестиции, която уведомява Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции. Съветът пък е във връзка с Европейската комисия за нейно становище.

Преценката е в ръцете на ДАНС

Одобрената скоростно законодателна промяна обаче съсредоточава основната преценка в ръцете на Държавна агенция "Национална сигурност”, а не на Междуведомствения съвет. ДАНС се оглавява от и.д. Деньо Денев, смятан за фаворит на Пеевски. След като президентът Румен Радев отказа да издаде указ за назначаването му за титуляр на поста, управляващото мнозинство светкавично промени закона и отне това негово правомощие. ДАНС е попречила на реализацията на завода за барут на Емилиян Гебрев през 2024 г., сменяйки положителното си становище с отрицателно. Но през 2018 г., когато Гинка Върбакова с фирмата "Инерком” беше кандидат-купувач на ЧЕЗ - най-голямото електроразпределително дружество в България, не контраразузнаването, а чешки вестник съобщи, че почти половината от парите за сделката са осигурени с кредити, свързани с офшорни фирми. ДАНС не се намеси и в сделката за БТК през 2016 г., финализирана със заем от руската държавна Внешторгбанк (ВТБ), известна като "банката на Путин”, и един от акционерите във фалиралата КТБ.

Сега обаче управляващите очевидно са решени да повлияят на все още неизвестното публично решение на "Лукойл” за избрания купувач. За рафинерията са спрягани трима кандидати - азербайджанско-турски консорциум между SOCAR и Cengiz Holding, както и ΜΟL (Унгария) и KazMunayGas (Казахстан). SOCAR доставя близо 2 млрд. куб. метра газ на България по силата на 25-годишен договор, а Азербайджан е ключов партньор на ЕС за диверсификация на доставките на енергийни суровини, които не идват от Русия. (Някои анализатори изтъкват факта, че президентът на "Лукойл” Вагит Алекперов е от азербайджански произход).

Германският опит

Мярка за защита на националния интерес е държавата да проверява предварително кой инвеститор купува стратегически актив (в енергетика, телекомуникации, пристанища и др.). В развитите демокрации действат механизми, при които институциите могат да поставят допълнителни условия или да забранят сделки, ако се прецени, че застрашават националната сигурност и обществения ред. В Германия например всяка чуждестранна инвестиция, особено когато идва от държава извън ЕС, минава през строг контрол. Ако чужд инвеститор купува поне 10-25% от акциите с право на глас в германска компания, Министерството на икономиката и енергията (BMWK) може да изиска уведомление и да спре сделката, докато не извърши проверка. При чувствителни сектори като оръжейна индустрия, IT сигурност или критична инфраструктура уведомяването е задължително, а прагът е от само 10%.

Процесът има две фази: първоначален преглед (до 2 месеца) и задълбочен анализ (до няколко месеца при нужда). В края на процедурата държавата може да одобри сделката, да наложи условия или напълно да я забрани. Така Германия защитава стратегическите си отрасли, без да спира потока от инвестиции. Германското правителство например блокира няколко сделки предимно с китайски компании. Сред тях са продажбата на бизнеса за газови турбини на MAN Energy Solutions (част от Фолксваген) на CSIC Longjiang GH Gas Turbine Co., тъй като технологията за турбини може да има приложения в отбраната. През 2022 г. бе спряно и придобиването на фабрика за чипове на Elmos в Дортмунд на Silex Microsystems (шведско дружество, собственост на китайската Sai Microelectronics), заради опасения, че технологията и производственият капацитет може да се окажат стратегически важни. Прекратена бе и сделката за друга фабрика за чипове - ERS Electronic. Преди пет години германското правителство забрани продажбата на IMST GmbH - компания, специализирана в сателитна и радарна комуникация, на китайска фирма, поради съображения за сигурност.

Политическите реакции

Въпреки критиките на двете крила на опозицията - ПП-ДБ и "Възраждане”, законопроектът е на път да бъде приет. От ПП-ДБ го атакуваха с аргумента, че се прави заради Пеевски, а от "Възраждане”, освен лобизъм, оспориха и липсата на критерии за одобрение или отхвърляне на сделката. "Тъй като главното "Д” го няма в сделката и контролира ДАНС, се вкарва тази промяна, за да може с негово разрешение да се сключи тази сделка. Без негово разрешение тази сделка не може да бъде сключена”, заяви съпредседателят на "Да, България” (ДБ) Ивайло Мирчев. Според Радослав Рибарски (ПП) рафинерията се поставя под политически контрол. „Давате право на ДАНС да е над правителството на България“, обърна се към управляващите Красимир Манов (МЕЧ).

Депутатите на Пеевски заложиха на евроатлантизма. "Купувачът трябва да бъде от държава, която е наш съюзник и е от НАТО, а не да обслужва интересите на Русия. Сегашният скрининг не гарантира отказ, когато има прикрит купувач, и се налагат законови промени”, мотивира се Йордан Цонев (ДПС-НН). Станислав Анастасов (ДПС-НН) пък разказа как по времето на премиера Николай Денков от ПП-ДБ се опитали да продадат "Лукойл”. "Влачеха най-различни инвестиционни посредници. Как те от името на руската компания "Лукойл" търсят купувач?!”.

Ще защити ли България своя национален интерес?

Сделката за най-голямата рафинерия на Балканите не е обикновена продажба на бизнес, а стратегически тест дали България ще защити свои национални или чужди интереси. Думата ще има и Европейската комисия с нейната Генерална дирекция "Конкуренция”.

Впрочем ще е от полза някой от управляващите да дефинира какъв е националният интерес в сделката за рафинерията. С частните всички сме наясно.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.