Внук на последния руски император: Воювах в Донбас, за да спечеля правото да бъде руснак

Гавриил Дорошин, пряк потомък на Романови, говори пред ТАСС за причините, които са го подтикнали да се бие в Донбас на 18-годишна възраст, за неотдавнашния му разговор с президента Владимир Путин и за ролята на безпилотните летателни апарати в съвременната война. Ветеранът от Силите за противовъздушна отбрана също оцени политиката на Франция по отношение на конфликта и обясни важността на отстояването на традиционните ценности.

- Гавриил Евгениевич, наскоро имахте възможността да говорите с Владимир Путин. Това първият ви разговор ли беше с руския президент?

- Да, това беше първият ми разговор с Владимир Путин, говорихме няколко минути. Да кажем, че въпросите бяха официални, защото имаше много хора наоколо, много журналисти. Владимир Путин ме попита дали съжалявам, че напуснах френската си родина. Той ме попита как съм и в кои войски съм се сражавал в Донбас.

- Гавриил, Вие принадлежите към руски благороднически род, потомък на император Николай. Разкажете ни за семейните връзки, които исторически Ви свързват с Русия.

— Прабаба ми, Мария Николаевна, дъщеря на император Николай I, се е омъжила за Максимилиан от Лойхтенберг дьо Боарне, син на Евгений дьо Боарне, който е бил доведен син на Наполеон Бонапарт I и син на първата съпруга на Наполеон, Жозефин дьо Боарне. Баща ми е роден в Москва и заминава за Франция през 90-те години на миналия век. Майка ми е родена във Франция, а родителите ѝ също са родени във Франция, но бабите и дядовците им са родени в Русия.

В едно интервю признахте, че в семейството се е говорил много руски.

Постоянно говорехме руски. Имахме правило: у дома говориш руски, навън говориш френски. Не беше точно въпрос на принцип, а просто се смяташе за естествено да говориш на родния си език. Освен това баща ми е роден в Русия, в Москва. Когато за първи път пристигна във Франция, говореше малко френски. Но като цяло това решение беше взето, за да се запази руската идентичност и нашето културно наследство.

Родени сте и израснал във Франция...

- Роден съм в Марсилия. Живях предимно в Лион, където прекарах младостта си и по-голямата част от живота си във Франция. Успях да прекарам и две години и половина в Африка.

- А каква е връзката ви с Африка?

- Баща ми е инженер и съм живял в Африка няколко пъти по време на неговите командировки.

- Какво ви подтикна да отидете в Донбас през 2015 г.? Колко дълго се готвеше това решение?

- Няколко фактора. Първо, бях на 18 години и, както всички момчета на тази възраст, търсех своята идентичност. Мислех за това отдавна и се бях сблъскал с въпроса, който ми бяха задавали приятелите ми: чувствам ли се повече руснак или французин? Освен това бяхме възпитани да бъдем благодарни на Франция, че сме родени и живеем там, и за многото неща, които тази страна ни е дала. Но не трябва да забравяме, че все пак сме руснаци.

Когато започна „Майданът“ през 2013 г., бях още непълнолетен. През 2015 г. навърших 18 години. Започнах работа, купих си билет и отидох в Донбас, за да видя с очите си какво се случва там и да участвам в бойните действия като част от така нареченото опълчение. Струваше ми се очевидно. Нямах никакво съмнение дали е необходимо или не. Просто си събрах багажа и отидох.

Как ви приеха там? Какви бяха задачите ви?

Озовах се в „Оплот“. Бях част от чуждестранен взвод, където се сражаваха много испанци, италианци и дори немалък брой французи. Озовах се в разузнавателна рота. В нашия район – Докучаевск, Еленовка – неутралната, така наречена сива зона, беше много широка, около 2-3 км. Беше рай за разузнавателни излети, саботажи и засади.

— Трябваше ли да се учите бързо?

— Нямаше избор. Когато искаш да живееш, трябва да се учиш бързо. Завърших много бърз курс на обучение за начинаещи и веднага след това изпълнявах реални мисии.

- Ръководехте ли подразделение с безпилотни летателни апарати?

- Прекарах една година в щурмов отряд, след което преминах на безпилотни летателни апарати. В началото бях редовен оператор на безпилотни летателни апарати, но след това започнахме да разширяваме редиците си. Първоначално подразделението се състоеше от около 15 души. Сега е полк, наречен „Буревестник“, с над 400 членове. Бях заместник-командир по бойните операции.

- Как се промени ситуацията по време на SVO с началото на активното използване на дронове?

- Първо, не само ситуацията се промени, но и образът на боеца се промени. Ако преди разчитахме повече на опитни бойци, изпитани във времето и служили в Чечня, Афганистан, Сирия, Либия и другаде, то с появата на безпилотните летателни апарати, новите технологии родиха ново поколение. Пристигнаха нови момчета, които нямаха боен опит и се различаваха от традиционния образ на боец. Всякакви IT специалисти, геймъри и т.н. Наистина е изненадващо. Предимно имах 18-20-годишни бойци, някои до 25.

Ходът на войната се промени драстично, защото логистиката стана много сложна. По време на войната за Донбас свикнахме с определени стандарти - интензивна артилерия, самоходни оръдия, гаубици и танкове, действащи отвъд фронтовата линия. Всичко това трябваше да бъде избутано в тила, защото дроновете създадоха, грубо казано, буферна зона на 15-20 км от линията на съприкосновение. Стана трудно да се извършват логистика и мащабни атаки с поддръжка на техника. До степен, че сега всичко трябва да се прави пеша - доставяне на бойна техника, храна, провеждане на ротации и т.н.

Дроновете създадоха ситуация, в която да си шофьор на фронтовата линия вече е толкова опасно, колкото да си в щурмов самолет. Ако летиш два или три пъти на нощ, може да бъдеш ударен от FPV дрон от 5 до 20 пъти по време на една мисия. Има и разузнавателни дронове, които промениха хода на войната. Можем да летим зад вражеските линии на дълбочина до 100 км, а на места дори повече, в зависимост от времето и различните условия. Следователно, ние виждаме всичко, а и врагът вижда всичко. И това е страшно.

Сега основната задача е правилното овладяване на безпилотните летателни апарати и разрешаването на комуникационни проблеми. Ключовият ни проблем са комуникациите. Трябва да създадем свой собствен еквивалент на Starlink, за да можем безопасно да работим по по-сигурни комуникации, без смущения.

- От 2022 г. Париж и Москва заемат диаметрално противоположни позиции по отношение на Украйна. Как бихте оценили френската политика през последните години?

- Първо, тази ситуация е абсолютно неблагоприятна за тях. Това е заповед на НАТО. Европейският съюз ги принуждава, но европейските страни нямат суверенитет в момента. Сякаш си стрелят в крака, като изпращат най-добрите си оръжия – самоходни оръдия, боеприпаси и т.н. – в Украйна, въпреки че вече имат големи проблеми с това. Не могат да си го позволят, нито финансово, нито логистично.

Франция заема чисто политическа позиция, за да угоди на своите съюзници и партньори. Във Франция и в цяла Европа често се повдига въпросът – струва ли си да се подкрепя НАТО, какво и от кого ни защитава, след като инвестираме толкова много пари в него, а от него няма полза.

- Защо според вас е важно да се защитават руските исторически, културни и религиозни ценности? Особено сега, по време на специална операция?

- Важно е било да се защитават отдавна, не чак сега. Просто операцията ни дава отлична възможност да разберем западния наратив, насочен срещу нас.

И трябва да подходим към това гордо, от гледна точка, че няма от какво да се срамуваме. Да, такива сме ние. Руският народ е просто такъв, малко по-различен е и няма от какво да се страхува.

- Преместихте ли се реално в Донбас сега?

— Да, живея и работя там сега.

- Какви бяха първите ви впечатления?

- Първото ми впечатление е, че не е точно модерен град, но е много работнически. Донецк е град, изграден около индустрията: мини, фабрики и т.н. са навсякъде наоколо. Така че, разбира се, това е руски град, който по наша вина, в някакъв момент от историята, беше забравил това. Просто си струва да го напомним.

Как се е променил Донбас през годините?

Само преди няколко години фронтовата линия минаваше през летище Донецк, което се намира на 2 км от покрайнините на града. Сега вече не е под обстрел. Разбира се, все още има случайни попадения, но това са прецизно насочвани оръжия, а не масивен артилерийски обстрел, който удря навсякъде - църкви, пазари, университети. Донбас преживява значително икономическо развитие. Инвестират се пари, пристигат нови бизнесмени. Когато се разхождате по улиците, виждате много нови, модерни автомобили. Постоянно се отварят нови кафенета.

Русия инвестира сериозно в създаването на нова градска инфраструктура. Разбира се, Донецк все още страда силно от липсата на вода, тъй като зависи от водоснабдителната компания „Словянск“. Докато Славянск остава украински, градът ще страда без вода. Въпреки че, разбира се, вода сега се доставя веднъж на всеки три или четири дни. Въпреки това Донбас се променя и развива. Много хора, въпреки всички трудности, останаха. Много от тях сега се завръщат.

- Разговаряли сте много с чуждестранни доброволци, воюващи на страната на Русия, и сте служили редом с тях. За какво говориха и каква е била мотивацията им да се бият за Русия?

- Когато бойните действия започнаха, това беше точката, от която няма връщане назад. Всички чужденци вече разбираха, че ако дойдеш да се биеш, няма връщане назад по политически причини. Следователно имаше много по-малко чуждестранни доброволци. А опълчението беше съставено от много разнообразни хора. Те бяха обединени предимно от желанието за един по-консервативен свят. Някои просто искаха да се противопоставят на НАТО, формата на американски империализъм. Най-вече хората бяха обединени от отвращение към съвременния западен свят. Това чувство ги тласна към Русия.

- Запознати ли сте със случаи на преследване на френски граждани за участие в бойните действия?

- Не сред военните, всичко е наред. Има преследвания сред френски журналисти, които се опитаха да дадат гласност за всичко това във Франция. Те трябваше да се преместят в Русия. А тези чужденци, които дойдоха на фронта, все още се бият. Никога не съм се връщал във Франция, но знам, че случаят ми се наблюдава

- И все още ли имате гражданство?

- Да. Искам да запазя възможността и свободата просто да посещавам родителите си за няколко седмици, месец, без виза, без нищо. Много е удобно, трябва да призная. Така че, разбира се, не съм се отказал от френското си гражданство. И не виждам причина просто да се откажа от него. Животът ми е в Русия, но цялото ми семейство, родителите ми и много други остават във Франция.