Когато властта започне да губи контрол, тя посяга към последния си резерв – страховете

Когато властта започне да губи контрол, тя неизбежно посяга към последния си резерв – страховете. Точно това наблюдаваме в момента. Пеевски и обкръжението му в ДПС размахват „етническата карта“ като парче театрален реквизит, опитвайки се да внушат, че протестите били опасни, разделящи, насочени срещу едно или друго малцинство. Само че улицата не купува тази драма. Ученикът на Доган помни защо, как и кога да използва страховете, но не преценява едно – трикът е морално остарял. Не хваща декиш, както се казва. Етническата карта бе част от утвърждаването на ДПС, но днес нали има „ново начало“. А в „новото начало“ няма етноси, има „за хората“.

Протестите от София до Пловдив и Пазарджик ясно показват едно - хората скандират срещу корупцията, не срещу етнос. Те искат край на задкулисието, не на съседите си. Етническа омраза няма - има омраза към модела „Доган-Пеевски“ (вече по-скоро само Пеевски), който вече 15 години държи държавата като личен актив. Пеевски заплаши ПП-ДБ, че няма да им позволи “да сеят” етническа омраза. Нима в двата многохилядни протеста срещу управлението имаше етнически елемент… Чуваха се искания за оставка на кабинета, а „Пеевски да изчезне от политиката“.

Прости искания, нали. И някак Пеевски не издържа: “Омраза ги съветвам да не сеят, и то етническа - показваха по екраните мои братя турци, помаци, роми. Това няма да им го позволя като техен лидер. Ако сеят омраза, ще пожънат омраза”.

И точно когато площадите се пълнят, от ДПС изведнъж се сетиха за кампанията „Не на омразата“.

Удобно. Защо не чухме това послание при техните изборни екскурзии, корпоративните вотове, записите с пачки, сарайските лобита и демонстративното презрение към институциите? „Не на омразата“ звучи прекрасно — когато не идва от хора, които 15 години генерират политическа токсичност.

Учител и ученик – Доган и Пеевски, знаят какво е страх, какво са обръчи от фирми. Колкото и да са старателни в това да разпределят порции, между тях има и една фундаментална разлика – Доган не е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.

Иначе Пазарджик е ярък пример - там ДПС празнува „ново начало“ и изборни победи, докато протестите зреят в същия град. Трудно е да отречеш общественото напрежение, когато то избухва буквално пред офиса ти. Но вместо да чуят хората, те решиха да си напишат собствен сценарий - победители, модерни, европейски. Само че улицата не им вярва. И най-лошото за ДПС - улицата вече не ги страхува.

А Борисов?

Той, както винаги, се опитва да застане „между капките“ – малко подкрепя бюджета, малко подкрепя протестите, малко е с управлението, малко е с опозицията. Времето на това политическо жонглиране обаче приключва. Когато площадите се напълнят, гъвкавостта не е преимущество, а презрение към хората.

Истината е проста - протестите не са срещу турци, българи, роми, мюсюлмани или християни. Те са срещу една политико-икономическа система, която започва и свършва с две фамилии - Доган и Пеевски, и която Борисов през годините с готовност обслужваше, докато твърдеше, че се бори с нея.

Сега страхът е в техния лагер, не в обществото. От Пазарджик до София, от кварталните улици до централните площади, хората ясно заявяват:
Не на корупцията. Не на задкулисието. Не на модела. И най-важното - този път е ясно кой трябва да си ходи.