Светлин Тачев пред ФАКТИ: Изглежда за Борисов е най-изгодно да има предсрочни избори, но не би понесъл тежестта

Протести, контрапротести, искане за оставка… А някак всичко започна с недоволство срещу бюджета. Накъде вървим… Пред ФАКТИ говори политологът от „Мяра“ Светлин Тачев.

- Г-н Тачев, как едни протести срещу бюджета се обърнаха срещу властта. Какво се изроди в тази ситуация?
- Бюджетът бе само повод, но не и основна цел. Под повърхността личи, че има напрежение, което се натрупва заради постоянните скандали, в които се въвлича правителството, включително около приемането на бюджета. Така че бюджетът беше само искрата, която изкара хората по улиците. Не очаквах обаче, че точно той може да предизвика толкова мащабни протести. В нормални политически условия, предполагам, бюджетът нямаше да получи толкова голямо внимание, защото обикновено поводите за антиправителствени мобилизации през последните над десет години са винаги доста по-значителни – и през 2013 г., и през 2020 г.

- Създаде ли се усещане, че властта се помисли за недосегаема, защото предложи „единствения“ възможен бюджет. За да се стигне до може би най-големият протест за последните 30 години в София. Какво означава това? Само недоволство или и друго накара хората да излязат по улиците?
- Правителството притежава комфорта да управлява, колкото и както пожелае – без да се съобразява с опозицията, която е разпокъсана и неединна. Това обаче създава възможност да се допускат грешки и да се провокират скандали. Начинът, по който се направи опит за приемане на бюджета, е показателен. Губи се чувствителността в управляващите. За сметка на това се засилва чувствителността в обществото. Затова дълго време твърдях, че 2025 г. прилича на 2018 г. – много разпокъсани протести по конкретни казуси и серия от правителствени скандали и грешки, които трупат недоволство. 2020 г. го канализира, за да ескалира в мащабна антиправителствена протестна мобилизация.

- За да стигнем до вашето изследване на „Мяра“, което показа, че протестите имат 71% подкрепа…
- Протестът е разпознаваем и се възприема от обществото. Изглежда, че той се превърна в надпартиен и се припознава от различни обществени групи. Изследването ни показа, че и все повече натежава очакването за оставка и предсрочни избори, макар и българите да нямат същата убеденост, както в подкрепата си за протестите. В началото на мандата на това правителство се наблюдаваше кредит на търпимост – вероятно заради натрупаната умора от серията предсрочни избори. После започна обаче процес на ерозия. Всичко това ми се струва, че потвърждава анализа ми на политическата обстановка в България.

- Ако имаме 71% избирателна активност, какво ще се случи?
- Трудно може да се постигне подобно нещо на този етап в България. А и като цяло толкова висока избирателна активност е характерна за държави в преход или пък със силна политическа поляризация в обществото. Например България през първата половина на 90-те години на миналия век. Това е момент, в който гражданите определят пътя на страната си занапред. Оттогава избирателната активност намалява – с някои изключения. Повишаваше се тогава, когато се появи нов голям политически субект. Така беше и през 2001 г., и през 2009 г. Дори през април 2021 г., въпреки коронавируса, избирателната активност беше на сравнително добро ниво. Макар и да не надскочи тази от 2017 г.

- Сега чуваме мотивът на правителството, че няма да се оттегли заради еврозоната. Солиден аргумент ли е това?
- Легитимен аргумент е, но не е сигурно дали вече се приема. Виждате, че се проявяват други настроения в обществото. Преминаваме през преходен период и стабилността е необходима, за да се прекара страната без големи сътресения. Още повече, че навлизаме в зимните месеци, които са невралгични за всяка власт.

Натрупването на социални проблеми може да ескалира. Затова и бюджетът беше превърнат в инструмент за купуване на време – повече социални харчове, за да се избегнат социални недоволства.

Правителството играе и за история. Влизането в еврозоната ще се запише като успех. И на крачки от финала избухва мащабно недоволство, което иска оставката им. Затова ми се струва, че властта ще направи всичко възможно да се запази до официалното ни влизане в еврозоната.

- И ако доскоро Борисов и Пеевски говореха за стабилен кабинет, президентът Румен Радев пак поиска референдум за еврото. Какъв ход е това?
- Темата за еврото приключи. Влизането в еврозоната е въпрос на дни. Решението на Конституционния съд обаче е сигнал, че е извършено нарушение. А това е възможност за натиск върху властта, особено ако след началото на 2026 г. има дори и минимални проблеми.

- Може ли Румен Радев да си позволи да участва в предсрочни избори април или май… Открито каза, че направи политически проект, когато най-малко се очаква...
- Много зависи как ще се развият протестите. Ако не се окажат само моментен изблик на недоволство, а нова мащабна мобилизация, имат шанс да разместят политическите пластове в страната. По примера на 2020 г. В такъв момент Румен Радев ще има възможност да слезе на политическата сцена, ако реши да го прави, разбира се.

- Недоволството на хората го има, опозицията надигна глас, президентът иска промяна на модела… Много неща се събират на едно място в едно и също време, но до какво може да доведе това…
- Това е ефектът на снежната топка, която набира сила. Различните опозиции се синхронизират в една обща цел, макар и от различни позиции. Просто са твърде различни, а и ситуацията не е същата като през 2020 г., когато всички бяха заедно на площада. На практика обаче цялата опозиция вече иска оставката на правителството. Президентът също я поиска, с което допълнително оказва натиск. Ще видим самото правителство колко ще издържи на натиска.

- Кой има полза от бързи избори и кой има полза от отдалечени във времето избори?
- На този етап май по-скоро за никого, защото биха дали шанс на Румен Радев да слезе на политическата сцена, ако реши да го направи. За опозицията това може да е загуба на електорат. За партиите във властта също няма интерес – отлагане на слизането на президента е възможност да възпрат евентуална голяма вълна. Правителството играе и за история, повтарям се. По-малките партии пък могат да получат катастрофални резултати.

За ДПС-Ново начало е изгоден форматът, в който подкрепя, тъй като доминира в управлението, без да е формално част от коалицията.

Изглежда, че за Бойко Борисов е най-изгодно да има предсрочни избори, но не би понесъл тежестта. Наблюдава се напрежение между ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“ и това е некомфортно за него.

Това не е същият Борисов, който можеше да отстранява министри със замах.

Обяви се за преформатиране на кабинета, но нищо съществено не се получи. Затова ми се струва, че понякога се дистанцира от самото правителство. Той обаче играе много силно също за история. Не можа да е премиерът, който вкарва България в еврозоната, но ще е поне лидер на водещата партия в коалицията.

- Протест за бюджета, добре. Но дали опозицията очакваше толкова много хора на улиците?
- Струва ми се, че и масовостта, и целта надхвърлиха очакванията на ПП-ДБ. Първо обявиха, че протестът е само за бюджета, после поискаха и оставка на вътрешния министър, а накрая се обявиха за оставка и избори. В случая протестът продиктува целите, които коалицията трябваше да последва, макар да изглежда, че го направи с лека неохота заради големите си различия с останалите опозиционни формации.

- Протест в София – голям, очаквано. Но неспирни протести всяка вечер в различни градове на страната… Това какво е?
- Те също са симптом. От 2013 г. насам, освен февруарските протести от същата година, никой друг протест след това не е бил толкова масов извън София.

Направи ми впечатление, че не просто напусна пределите на столицата, но на места продължи и след 1 декември.

Тогава се включиха и по-малки населени места. А това показва ясно, че има натрупано недоволство в цялата страна. Всекидневното протестиране обаче има и една негативна страна – може бързо да изхаби енергията и да доведе до отшумяване на протестите. Затова и в София явно се пести енергията за периодични масови демонстрации.

- Борисов знае как да подаде оставка, а Желязков дали се е научил…
- Мащабът на протеста респектира правителството и това наложи отстъпки – бюджетът беше изтеглен. Затова и премиерът Росен Желязков направи опит да покаже, че по-скоро разбира протеста и иска да върне диалога, за да свали напрежението. И 2013 г., и 2020 г. обаче това не се получи.

- БСП и ИТН, които щяха да чегъртат Борисов, къде са…
- Относно БСП и ИТН.

И двете формации са в оцеляващо положение.

Левицата цяло едно десетилетие беше основна опозиционна сила, но заради наследството си изпитваше затруднения да бъде възприета като част от партиите на промяната. Накрая все пак успя, но временно. ИТН пък благодарение на протестите от 2020 г. получи възможността да стане първа политическа сила. Сега и двете са в управлението и изглежда, че те имат най-малко интерес от предсрочни избори, защото негативите ще са повече от позитивите за тях. Не е изключено и едната повече да не премине бариерата за влизане в Народното събрание.