Какво може да научи Германия от страни като България

Много германци живеят с представата си за страните от Централна и Източна Европа отпреди 20-30 години. Макар още да съществуват разлики, 20 години след присъединяването на повечето от тях към ЕС вече има и достатъчно прилики, за да се правят и полезни сравнения с изводи за Германия , пише Стефан Колев, директор на Форума "Лудвиг Ерхард" в Берлин в публикация за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).

Авторът дава пример с ръста на брутния вътрешен продукт на глава от населението в съотношение с покупателна способност: по този показател Чехия вече е на нивото на Испания , а България е на път да изпревари Гърция . Британските медии пък са забелязали, че покупателната способност на полските граждани се доближава до тази в Обединеното кралство.

Да се изправиш отново на крака след падането

Публикацията дава отговор и на въпроса как е станало това наваксване. В тази връзка авторът прави кратък преглед на извършения преход в страните от Централна и Източна Европа. "Шоковете дойдоха неочаквано и на различни нива: инфлационни вълни, правна несигурност, демографски колапс, политическа поляризация, идеологическа дезориентация. Кризите от 1990-те години преобразиха икономиките на тези страни, но и всичко около тях", посочва Колев.

От това обаче излезе нещо полезно: колкото по-дълбока беше поредната криза, толкова повече хората трябваше да развиват умения как да се справят и да оцелеят. Или както пише Колев - става дума за способността да се изправиш отново на крака, след като си паднал за кратко .

На фона на толкова много кризи в света днес, опитът на източноевропейските държави, натрупан по време на техния преход, е безценен и може да бъде използван сега от "старите" страни членки на ЕС в хода на трансформациите и при тях, твърди авторът, който извежда и няколко поуки от това.

Растежът е възможен и в ЕС

Опитът на страните от Балтийско море до Балканите показва, че когато постоянно трябва да се преоткриваш, защото старите икономически структури се разпадат, това продуктивно разрушение води и до растеж, пише Колев. Изводът за Германия: тя може да извърши необходимата трансформация хуманно - като използва предимствата на социалната пазарна икономика и помогне на губещите в този процес бързо да се изправят отново на крака.

Икономическият растеж е възможен и в ЕС. Безумието с регулациите е достигнало размери, които вече вредят на динамиката на икономиката. В този смисъл има нужда от дерегулация, която според Колев е спешно необходима. Но ЕС не бива да се използва като оправдание или както пише авторът - като смокиново листо пред провалите на политиката на национално ниво. В тази връзка е цитирана германската данъчна система, която отдавна е станала неконкурентоспособна.

Плюсовете на Източна Европа

Дълбоките промени след 1989 година доведоха и до тежка демографска криза в повечето страни от Централна и Източна Европа: раждаемостта спадна значително , търсенето на работна ръка намаля, засили се вътрешната миграция, която обезлюди селските райони. Последва и мощна вълна на емиграция: България и Румъния например загубиха над 20 процента от населението си, посочва ФАЦ.

Въпреки това Източна Европа се справя : хората постоянно се приспособяват към намаляващия дял на трудоспособното население, като работят по-дълго - много от тях и след достигане на пенсионна възраст. Към това се добавя и тяхната откритост към новите технологии, което често липсва в Германия, според Колев. Източноевропейците си спестяват много от аналоговите бюрократични процедури и се озовават директно в една нова, цифрова администрация - далеч не само в Естония , уточнява авторът. А напоследък се наблюдава и значителна обратна миграция на млади хора, очевидно привличани от растежа, четем още в публикацията.

Може би това е най-важното послание от позицията на опита, натрупан от източноевропейците: твърде често приемаме, че нещата в политиката вървят отгоре надолу, а след това се ядосваме, че нещо не върви. По-перспективна изглежда обратната посока - да се върви отдолу нагоре, а обикновените хора да решават проблемите децентрализирано. И да не спират да се учат, за да са подготвени за следващата криза, пише още в публикацията си за ФАЦ ръководителят на Форума "Лудвиг Ерхард" за икономика и общество в Берлин Стефан Колев.