Анна Великова пред ФАКТИ: Ранните бракове не са културна традиция, а нарушение на правата на децата

Ранните бракове в ромските общности в България.. Тема е анализирана в последното проучване на Център „Амалипе“. Как традициите, бедността, ниското образование, социалната изолация и недоверието към институциите поддържат практиката… Пред ФАКТИ говори Анна Велкова от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.

- Г-жо Великова, скоро участвахте в аналитичен доклад за ранните бракове в ромските общности. Деца да раждат деца. Колко голям проблем е това?
- Много хора подценяват ранните бракове като проблем, ако съдят по официалната статистика. Данните на НСИ показват, че

регистрираните бракове в най-младите възрастови групи – между 13 и 17 години – са под 100 на година,

но на терен виждаме значително повече деца, които живеят в неформални съжителства. Най-силно засегнати са някои райони – като Пловдив и Пазарджик в Централна Южна България, Сливен и Ямбол в Югоизточна, както и части от Североизточна България. В тези общности момичета често напускат училище още на 13–14 години, социално се изолират и са изложени на здравни рискове. Най-много проблемът се среща при консервативни групи и при най-маргинализираните семейства, където бедността и липсата на образование го усилват допълнително. Това не е просто традиция – проблемът засяга реално живота на децата и семействата. Необходими са законоустановени мерки, но и реална работа на терен с децата и техните родители.

- Какви факти събрахте в своето проучване?
- От проучването стана ясно, че възприятието за ранните бракове варира. Сред педагозите около 43% смятат, че са често срещани, 36% – че са по-скоро изключение, а малко над 10% не знаят такива случаи. При медиаторите цифрите са малко по-различни. При медиаторите 28,8% посочват, че са често срещани, 36,4% – че са по-скоро изключение, а 21,2% – че не са им известни случаи.

Типът населено място също оказва влияние.

Педагозите не виждат голяма разлика между град и село, докато медиаторите отбелязват, че явлението е най-често в градските квартали и по-рядко в селата.

Регионално най-засегнати са Сливен и Ямбол, а Северозападна България изглежда най-безопасна.

Различни са и вижданията на мъжете и жените. Мъжете смятат, че ранните бракове днес са по-рядко срещани, докато жените не забелязват съществена промяна. Жените педагози и медиатори са по-склонни да не приемат стереотипи като „ранните бракове са важна част от ромската култура“ или че момичетата на 14–17 години трябва да се омъжат, ако са имали полов акт.

От теренните дискусии стана ясно, че ромските квартали се променят бързо.

Свободното движение в ЕС и достъпът до пазара на труда водят до нови ценности и повече избор за момичетата. В същото време се появяват социални разломи. Част от децата се мотивират и успяват в училище, докато при други рискът от отпадане се увеличава заради голямата разлика между поколенията и неглижирането от страна на родителите и като цяло техните роднини.

- От ромите – родители и деца, често чувате: „Това е традиция?“ Как им отговаряте...
- На първо място винаги казвам, че ранните бракове не са ромска традиция. Това е практика, която се е срещала в миналото при различни хора и общности, но не е нещо, което трябва да се повтаря днес. Много често родителите действат с най-добри намерения – искат да предпазят честта на дъщеря си или да осигурят сигурност за семейството. Но, в крайна сметка, това лишава децата от възможността да избират и да се учат, докато са още млади. Обяснявам им, че момичетата имат право на образование и на време, за да пораснат и да вземат решения за живота си сами. Често родителите и децата разбират, че спазването на тази „традиция“ не е задължително и че може да се намери баланс – уважение към семейството и същевременно свобода и възможност за развитие. Винаги се старая да покажа, че промяна е възможна. Давам примери с младежи (не само момичета) от общността, които са "преборили" традицията и са избрали пътя на образованието и сбъдване на мечтите. Младежи, които лесно можеха да бъдат следващото дете-родител на дете, но избраха пътя на образованието и шансът да практикуват мечтана професия. Много семейства вече започват да виждат ползата от това децата им да учат и да имат време да пораснат, вместо да се женят прекалено рано. Когато родителите разберат това, а децата почувстват подкрепа за своите мечти, започва истински диалог – и тогава промяната вече не е абстрактна, а реална част от живота им.

- Образованието и социалната интеграция на ромските момичета. Къде се къса нишката, за да раждат момичетата на 13, 14 години…
- Образованието и социалната интеграция са решаващи за бъдещето на ромските момичета, но често връзката им с училището се губи още на 12–13 години.

Причините са комплексни – бедност, липса на подкрепа в семейството, социален натиск и неразбиране на значението на училището.

Когато момичето напусне училище, то остава по-изолирано, губи връзка с връстниците си и възможността да научи повече за света и за правата си, което увеличава риска от ранни бракове и ранни раждания. Ролята на семейството и общността също е ключова – ако родителите нямат ресурси или информация за подкрепа, а социалната среда е консервативна, момичето остава без избор. Образованието не е просто училище – то дава знания, самочувствие и социални умения, които помагат на младите момичета да вземат информирани решения и да се защитят. Когато имат подкрепа и възможност да учат, рискът да станат майки на 13–14 години намалява значително.

- Докладът ви е изготвен в рамките на проекта „Бракът може да изчака, образованието – не“. Разбира ли се това послание в ромските общности…
- Посланието на проекта „Бракът може да изчака, образованието – не“ вече достига до децата и семействата в ромските общности, макар степента на възприемане да варира. В общности, които преминават постепенно от патриархални към по-модерни нагласи, идеята, че образованието трябва да е приоритет пред ранните бракове, се приема добре.

От началото на октомври 2025 г. над 900 деца преминаха обучения „връстници обучават връстници“, при които самите ученици обучават съучениците си, а учителите само подпомагат.

Този подход е много силен, защото посланието идва директно от връстниците и се възприема по-естествено. В по-консервативните квартали все още има съпротива, но проектът отваря диалог и постепенно променя нагласите – дори малките успехи, като по-голяма мотивация за училище и информираност за бъдещето, вече се виждат.

- Кои са факторите, които водят до ранните бракове?
- Ранните бракове се случват заради няколко основни фактора, които често се преплитат – бедност, социални норми, липса на перспектива и образование. Когато семействата нямат ресурси, когато обществото очаква определено поведение от момичетата и когато училището не е приоритет, рискът за ранни бракове нараства. Затова е важно проблемът да се адресира комплексно – чрез образование, подкрепа от общността и диалог с родителите.

- Общността каква роля има?
- Общността играе ключова роля. Тя може да бъде както фактор, който подкрепя ранните бракове, така и силен инструмент за промяна. В по-консервативните квартали социалните очаквания и натискът върху семействата често насочват родителите да решават за брака на децата си. Понякога именно общността диктува правилата за „чест“ и „позволено поведение“, което затруднява момичетата да изберат сами пътя си. От друга страна, общността има и положителен потенциал. Там, където вече се наблюдават промени – например чрез активни медиатори, училища и проекти като „Бракът може да изчака, образованието – не“ – общността подкрепя децата да учат, да мечтаят и да вземат информирани решения. Видим е ефектът на връстниковите обучения и на примерите от по-младото поколение, които постепенно променят нагласите. Общността може да бъде и мост – когато родителите, учителите и местните лидери започнат да разговарят открито за образованието и правата на децата, натискът за ранни бракове намалява, а децата усещат подкрепа и безопасност. Именно чрез активното участие на общността промяната става възможна и устойчива.

- Колко са здрави децата на майките деца?
- Децата, които стават майки на 13–14 години, още не са с напълно развити организми, а самото раждане може допълнително да увреди тялото и здравето им. Заради това децата на такива майки са по-уязвими и често се срещат усложнения както за майката, така и за бебето. Особено рискови са случаите в маргинализираните квартали, където младите майки понякога нямат достатъчно подкрепа и знания за правилна грижа. Затова образованието и подкрепата са толкова важни – колкото по-подготвена е едно момиче, толкова по-голям шанс има за нейното здраве и за здравето на бъдещото ѝ дете.

- Колко осъзната майка е момиче на 13 или 14 години…
- Момичето на 13 или 14 години все още е дете и няма психическата и емоционалната зрялост, за да бъде истински осъзната майка. То тепърва се учи да взима решения за себе си, за тялото си и за бъдещето си, а да се грижи за друго човешко същество е огромно бреме. Често младите майки не могат да осигурят на детето си нужната грижа и внимание, защото и самите те имат нужда от подкрепа, защита и време да пораснат. Ранното майчинство отнема възможността да учиш, да играеш и просто да бъдеш дете. Дори ако по-късно реши да продължи образованието си, вече е много по-трудно, защото има семейство, за което трябва да се грижи. Затова е толкова важно да се работи за това момичетата да имат време да пораснат, да учат и да се подготвят за бъдещето си, преди да поемат отговорността да бъдат майки.

- Държавата присъства ли в този „разговор“ с децата майки...
- Държавата присъства в този разговор чрез закони и институции, които защитават децата, но но често мерките не достигат до децата, които имат най-голяма нужда. Работата на Център „Амалипе“ и проектът „Бракът може да изчака, образованието – не“ е представена на социалното министерство, Държавната агенция закрила на детето и областни управители, които наистина подкрепят справянето с проблема. В рамките на специален План за действие се предвижда сътрудничество между социални служби, училища, здравни институции и неправителствени организации, както и образователни и превантивни инициативи за младите момичета и техните семейства. Представителите на държавата ясно подчертават, че ранните бракове и раждания не са културна традиция, а сериозно нарушение на правата на децата.