Как израелските заселници гонят палестинците от домовете им

За Джамила Рашид и семейството ѝ бедуинското село Рас Айн ал Ауджа от години е дом. В началото на януари обаче те трябва да се преместят. "Тормозът от страна на израелските заселници стана непоносим“, оплаква се младата майка. "Няма никаква сигурност вече. От три години страдаме, а провокациите стават все по-тежки", допълва тя.

Стотици палестински семейства са прогонени от домовете им

През миналата година насилието на заселниците срещу палестинците в окупирания от Израел Западен бряг се разрасна. Според данни на израелската армия и на вътрешната служба за сигурност Шин Бет броят на нападенията се е увеличил сериозно след атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа. Само през 2025 година ръстът е с 27%. Зачестяват и нападенията срещу израелските войници, разположени на Западния бряг.

От януари 2023 г. насам Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси е документирала над 700 палестински семейства, принудени да напуснат домовете си заради насилие от страна на заселници на Западния бряг. Става въпрос основно за палестински бедуински общности в така наречената зона С, която заема до 60% от Западния бряг и се намира изцяло под израелско управление.

След октомври 2023 г. най-малко 44 бедуински общности са били напълно изселени, сочат данните на израелската правозащитна организация "Бетселем".

"Дори не знаем къде да отидем"

В селището Рас Айн ел Ауджа, разположено в южната част на долината на река Йордан, ситуацията започва да се влошава в края на декември 2025 г., когато израелски заселници създават незаконен аванпост в селото. Оттогава насам повече от 130 души са напуснали селото заради продължаващите атаки от страна на заселниците. Джамила Рашид си тръгва в началото на януари. "Това е много болезнено и унизително. Може ли да има нещо по-тежко от това да събориш собствения си дом? Ние дори не знаем къде да отидем", казва тя пред ДВ.

Хората събират вещите си и ги товарят на камиони заедно с домашните си животни, на които основно разчитат за прехраната си. Млади мъже от близкия глад Рамала им помагат да разглобят оборите и къщите си.

Мохамед Абу Фади гледа на случващото се с недоверие. Той още не е решил дали да си тръгне или да остане. "Всеки ден и всяка нощ те идват с коне и ни тормозят. Всичко това се отразява на децата, на животните, на птиците. Това не е човешко поведение", подчертава той.

Заселници се нанасят там от десетилетия

Рас Айн ал Ауджа не е единственото място, където се разиграват такива сцени - същата е картината и в много други палестински селища. В Муараджат израелски заселници са изградили аванпост направо в центъра на селото, което е накарало палестинците да напуснат домовете си. Подобни сцени се разиграват и в съседното селище Мугаир ал Дейр.

Според организацията Peace Now, която осъжда израелската окупация, на територията на Западния бряг има повече от 149 селища, към които трябва да добавим и 224 по-малки неразрешени аванпостове и т.нар. ферми. Според международното право тези селища в окупираните територии са незаконни.

Израел оспорва това. От завладяването и окупирането на Западния бряг по време на войната от 1967 г. различни израелски правителства насърчават строителството и разширяването на селищата. Бенямин Нетаняху дори назначи заселници на високи държавни постове. Наскоро правителството му одобри строителството и легализирането на 19 нови селища.

Освен това има опасност Западният бряг да бъде разделен на две части - ако бъде реализиран спорният проект за заселване "Е1". По-голямата част от международната общност, включително Германия, счита израелските селища в окупирания Западен бряг за съществена пречка пред създаването на независима палестинска държава.

Активисти от Израел помагат на местните

В Рас Ал Ауджа чуждестранни доброволци, в т.ч. и от Израел, се опитват да защитят местните селяни, като за целта са организирали денонощно присъствие в селото. На малко възвишение край селото активистите са установили свой пост, от който наблюдават движенията на заселниците.

"Не разполагаме с много възможности, но смятаме, че им осигуряваме защита, докато събират вещите си. Успяваме да им помогнем и да напуснат безопасно това място", казва пред ДВ Нета Бен Порат, активистка от неправителствената антиокупационна организация "Погледни окупацията в очите".

Тя твърди, че заселниците "тормозят, крадат, бият и заплашват, снимат къщите им и влизат с коне в дворовете им. Местните жители не могат да спят, да си почиват, трябва да бъдат винаги нащрек. Мнозина решават, че не могат да живеят така и просто си тръгват", обяснява активистката.

Какво прави израелското правителство?

Палестинците и активистите, които ги подкрепят, твърдят, че израелското правителство позволява тези нападения да се извършват безпрепятствено, както и че извършителите почти не носят отговорност за действията си. Израелският активист Амир Пански наблюдава как млади израелски овчари от съседни селища, които често са непълнолетни, изкарват стада овце и кози в селото.

"Държавата Израел и местната администрация ги използват като наместници на окупацията. Тези пастири тормозят местните всеки ден, всяка нощ. Армията, полицията, държавата и администрацията на Западния бряг стоят зад тях", казва Пански.

Има и случаи на кражба на добитък, който заселниците отвеждат със себе си в техните ферми или аванпостове. И макар палестински фермери да представят доказателства за местонахождението на животните, армията и полицията не предприемат нищо за връщането на животните на техните собственици.

ДВ получи следния отговор от израелските военни на запитване какво прави армията, за да защити жителите на село Рас Айн ал Ауджа: "Наши войници влизат в района в съответствие с оперативните нужди, за да предотвратят конфликти между групи от населението и да поддържат реда и сигурността в района. Те са длъжни да се намесват и да задържат до пристигането на полицията заподозрените, ако установят, че израелски граждани вършат нещо незаконно срещу палестинци или тяхното имущество."

Джамила Рашид междувременно е напуснала Рас Ейн ал Ауджа, отвеждайки семейството си на по-сигурно място. Правят го и много други местни жители, а останките от техните домове напомнят, че някога тук са живели хора.

Автор: Таня Кремер