Какво трябва да разберат европейците за Тръмп

Коментар на Евгений Дайнов:

Понякога мразя да съм прав. Така е например тези дни, когато Тръмп ми напомни колко съм бил прав още от средата на 1980-те години.

Бях може би на 23, когато за пръв път партийци и комсомолци, завършили "Международни отношения" (МО) и "Международни икономически отношения" (МИО), ми обясниха, че между вътрешната и външната политика на дадена държава няма нищо общо. Някой сатрап може да тероризира собственото си население и да убива противниците си, но на международната арена да прави съвсем други неща. Двата вида политики били определяни от съвършено различни фактори.

"Пълни глупости", рекох си. Очевидно е, че ако си демократ по светоглед, няма да тормозиш населението си, защото уважаваш правата на хората; а на световната арена ще си уважителен към останалите по същата причина. Ако си сатрап и тормозиш собствените си хора, ще търсиш начини и навън да тормозиш други хора. Светогледът е един и действията са еднотипни.

И престанах да се интересувам от темата "международни отношения" – докато внезапно, години по-късно не схванах, че тезата за различността на външната и вътрешната политика не е разпространена само в България . Тя доминира из цяла Европа. Хванах се за главата, защото това беше рецепта за неизбежна катастрофа.

Как ще противодействаш с дипломатически средства на някой сатрап, ако той тръгне да завладява съседни страни? Та нали ти изобщо не очакваш той да стори това? Нали вярваш, че у тях си той може да е сатрап, но на международната арена ще е съвсем друг човек?

И катастрофата дойде

Хилядната армия на европейски дипломати не предвиди, нито предотврати, нито спря войните в бивша Югославия. Те бяха спрени от американски бомби. След това Владимир Путин направи открит урок. Първо стовари терор върху собственото си население. А после направи същото в Грузия през 2008, в Украйна през 2014 и пак в Украйна през 2022 . Междувременно изравни със земята големи райони на Сирия, а руски наемници изтребват населението на различни държави в Африка.

А Доналд Тръмп ? Тези дни лично той демонстрира, че в неговата глава няма никаква разлика между вътрешна и външна политика. Едно и също е. Става дума за неговия телефонен разговор от началото на седмицата с Тим Уолц, губернатор на щата Минесота, където вече седмици наред ударните отряди на Тръмп тероризират населението и дотук са убили двама граждани посред бял ден на улицата и пред множество свидетели.

"Каза ми, че не разбира какво не ни е наред на нас в Минесота ", сподели след разговора Уолц в интервю за американската телевизия MS NOW (доскоро носила името MSNBC). "Каза ми, че е правил същото в Ню Орлиънс, в Луисвил и там е нямало проблеми. (...) И после ми каза колко успешен е бил във Венецуела ."

Това е моментът на истината. В главата на Доналд Тръмп няма никаква разлика между вътрешна и външна политика – между щата Минесота и суверенната държава Венецуела. Ще мачка на едното място, ще мачка и на другото. По същия начин вече цяла година американският президент използва като бухалка наличните му финансовите инструменти. Както наказва финансово непокорни университети, адвокатски кантори, фирми и корпорации, щати и градове, по същия начин наказва чужди държави. Quod erat demonstrandum.*

Защо ли усилията на европейските дипломати нямат успех?

Както казват в Стара Загора "Няма мое, няма твое – всичко е Берое". В случая с Доналд Тръмп – "всичко е мое".

Няма разлика между вътрешната и външната политика. И двете са израз на светогледа на съответния политик. Гледай го какво прави у дома и знай, че при първа възможност той ще направи същото и навън.

Предоставям тези мои прозрения на многохилядната армия европейски дипломати, които през последните десетилетия са се чудили защо резултатът от техните усилия е точно нула.

*Quod erat demonstrandum (от латински: Което трябваше да се докаже)