Гръм от ясно небе: Историческият шанс на БСП с Крум Зарков

Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:

Преди броени дни един познат, тип „хайверен социалист“, ми разказа следната смешка, докато обсъждахме арогантното и някак цинично пост-десетоноемврийско битие на БСП и нейните лидери – ако Първанов ни е вкарал в НАТО, а Станишев – в Европейския съюз, съвсем логично излиза, че сега не друг, а Зафиров ни е вкарал в еврозоната.

Далеч по-забавен обаче е скорошният контекст, в който мастодонтът БСП (особено при Нинова) постепенно залиня и ребрата му почнаха да се броят до степен, в която след последната му „сглобка“ с ГЕРБ, ИТН и де факто ДПС-Ново начало сериозно се заговори, че е на път да изпадне от парламента на следващите избори. Разбира се, да не забравяме и новия наратив, в който Радев би събрал всички произточни/пропутинови партийни тела, т.е. реалната опасност да канибализира всичко, което иска да мине за официално ляво и за което Русия е все така онуй име „свято, родно, мило, то бива в мрака нам светило“ и т.н.

БСП има исторически шанс

Накратко, на 7 февруари сутринта БСП изглеждаше сякаш започва да си събира багажа от парламентарната сцена след 36 години. Същия ден вечерта обаче вече имаше чисто нов лидер – Крум Зарков, който – черен лебед или не – буквално обръща контекста с главата надолу (или нагоре, зависи откъде гледаме). Говорим за партията наследник на Живков, която десетилетия позираше в червеното бельо на социалистическа, без на практика и за миг да бъде такава; напротив, БКП си остана БКП, само че след 1990 година трябваше да прочитаме това съкращение като „Българска капиталистическа партия“, от чиито топли пазви произлезе почти целият бъдещ олигархичен елит. Но ето че БСП, като гръм от ясно небе, е изправена пред исторически шанс, докато си задава въпроса „а сега накъде“. Защото Зарков има реалната възможност да вземе евентуалния завой от псевдолевица от пропутиноиден вид към социалдемократична такава от западен тип, предвид най-вече самия „сорбонско“-ляв и модерен натюрел на новия лидер.

В този смисъл шансът е за евентуално посягане към “лейбъристко” ляво, или пък, ако се върнем по-назад – Марио Соареш-ляво. Чрез – забележете – събличане на старата изсъхнала кожа, отърсване от червената олигархия и решителен катарзис спрямо миналото. В последното, впрочем, не вярвам особено, защото то минава през покаяние и извинение за купищата зверства и престъпления от всякакъв характер на БКП, но пък кой знае, ставали са и по-големи политически чудеса у нас.

Колко голям е този шанс

Ако сме реалисти, самият Зарков едва ли би трябвало да бъде товарен с очакване за тектонични размествания. Само че у него сякаш има един особен пламък на непредвидимост, който дава известни надежди за истинска промяна по посока на споменатия ляв социално-демократичен прогресизъм от западен тип; другояче казано, той видимо си дава сметка за какво става дума и копнее да се запише в историята, въпросът е дали едрите гърбове, по които се покатери, са склонни на парадокса да съвместяват евентуален „БГ лейбъризъм“ със своите строго капиталови задачи и интереси.

Циничният отговор изглежда очевиден. А комичното е, че до момента сякаш в самото ДНК на тази партия е да съвместява нещо друго – от една страна, говоренето за солидарност, социална държава, преразпределение, прогресивна данъчна рамка и другите там приказки за лека нощ, а от друга – безмилостните, хладно пресметливи консервативно-капиталистически практики на вътрешния ѝ елит.

Ето как Зарков се озовава сякаш в един от парадоксите на лявата икона Антонио Грамши – „масата“ може да иска, но без санкцията на лидерите на същата тази „маса“ всяко по-рязко движение за системна промяна изглежда обречено, особено в родния контекст. Да не говорим, че в последно време българската политика представлява едно практическо състезание по „лявост“, в което столетницата наглед няма нито идеологически, нито инструментален шанс да се включи. (Защото накъде по-наляво от 2021-ва, та до проектобюджета, който вдигна големите протести? Да одържавим всичко?)

Трите "слона в стаята"

Новият лидер на БСП без съмнение ще трябва да обърне внимание и на няколко „слона в стаята“. Първият е Румен Радев – и Зарков тепърва трябва да доказва, че напускането му на президентството като правен съветник не е било изпреварващ трик. Тоест, тук тежкото подозрение у традиционния червен гласоподавател е, че става жертва на тактически маневри, чиято евентуална цел би била БСП да бъде опакована в чисто нов целофан с яркочервена панделка и да бъде връчена още през април на Радев.

Вторият слон е отношението към ГЕРБ и, някак вече по аналогия, към „ДПС-Ново начало“. Идеологически, „софтуерно“ и всякак БСП няма място в тази компания, освен ако не става въпрос за бизнес-интереси, а то, да го вземат дяволите, накрая винаги става въпрос за бизнес-интереси, предвид особеното олигархично преплитане на наша почва. Тук и духът на Грамши, че и на Бенедето Кроче не може да помогне; защото все пак говорим и за политическо предизвикателство.

Оттам и третият слон в новия кабинет на Зарков – да не се окаже, че едни кръгове вътре в БСП са били отместени от други кръгове (без да обвиняваме новия лидер в излишен наивитет), които отдавна искат да остойностят и чисто политически сериозните си червени капитали (тази така мръсна за правоверното социалистическо ухо дума).

Но аз съм оптимист. Крум Зарков има идеите, социалдемократическите пластове в себе си и дори известен опит, за да обърне стария танкер в посока към модерното ляво. Остават разни по-дребни кахъри, като например отнякъде да намери и електорат.