Могат ли САЩ да постигнат военните си цели в Иран

Масивният удар на САЩ срещу Иран си поставя поне четири амбициозни военни цели, които президентът Доналд Тръмп скицира в основна реч по въпроса. Реалистични ли са тези цели и кои са предпоставките за това?

С военните си действия САЩ си поставят за цел да ликвидират иранската атомна програма, да унищожат балистичните ракети на страната, както и военноморските ѝ сили и да свалят режима в Иран. Кои са целите и какви препятствия има пред тях?

Цел номер 1: Иран не бива да притежава атомни оръжия

След 12-дневната война между Иран и Израел през юни 2025 г. Тръмп заяви, че САЩ са „унищожили“ централните ядрени съоръжения на Иран. Днес Вашингтон обаче отново преследва същата цел.

За Маркус Шнайдер, анализатор от фондация „Фридрих Еберт“ (FES) в Бейрут, ядреният въпрос е само претекст. „Още през юни 2025 г. беше ясно, че програмата е само забавена, но не и трайно прекратена. Иран разполага с необходимите експертни познания. Ако Техеран е в състояние да строи центрофуги и да обогатява уран, това не може да бъде прекратено само с въздушни удари“, казва той.

Цел номер 2: Унищожаване на балистичната ракетна програма

Много експерти смятат, че способността на Иран да изстрелва балистични ракети е същинската опасност - значително по-голяма от атомната заплаха. Миналата година Техеран демонстрира, че е в състояние с подобни ракети да улучи израелски и американски обекти в региона.

Иранският анализатор Шахин Модарес заяви пред ДВ следното: „Производствените обекти, складовете и веригите за доставки могат да бъдат засегнати, както показват последните атаки. Но технологичното ноу-хау не може да бъде унищожено с бомби“. Според него пълното унищожение е „малко вероятно“, но силно отслабване е „възможно“.

Цел номер 3: Унищожаване на военноморския флот

Постигането на тази военна цел е принципно възможно, казва експертът Маркус Шнайдер, но добавя, че Иран разполага с многобройни малки и бързоподвижни катери – „а това не е нещо, което може да бъде унищожено за една седмица“.

Експерти правят и някои исторически паралели. Още през 1988 г. САЩ нанесоха тежки щети на иранските военноморски сили с операция „Praying Mantis”. Предполага се, че САЩ дават приоритет на свободното корабоплаване в региона и биха оправдали мащабна атака, ако то бъде застрашено от Иран. В този контекст особено важно значение има Ормузкият проток, който е вратата между Персийския залив и Оманския залив. През него се транспортира голяма част от произведения в Близкия изток петрол.

Цел номер 4: Сваляне на иранския режим

Не е ясно как Тръмп възнамерява да постигне тази цел, без да използва сухопътни войски, защото става дума за цел, която е не само военна, но и политическа. Сегашните въздушни удари сочат, че САЩ и Израел се стремят към структурно отслабване на режима.

Експертите смятат, че е възможно да има нови масови протести в Иран, но само ако настъпи драстично събитие, което те наричат „дълбок системен колапс“. Предложението на Тръмп за амнистия на Революционната гвардия много от експертите тълкуват като негов опит „да подтикне елитите към отделяне от властта“. Ако обаче не настъпи такава драстична промяна, едва ли може да се очаква спонтанно въстание на иранците.

Изследователката от университета в Съсекс Сара Карманиан споделя подобни позиции и казва пред ДВ: „Това може да има сериозни последици на населението. Една ранена, но все още запазена държавна власт може да реагира със силни репресии – особено, ако части от населението бъдат възприети като „поддръжници на външни сили“.