В "зоната на смъртта": какво се случва с руската икономика

Руската икономика се намира в опасна зона. Някои експерти говорят дори за "зона на смъртта", в която на бюджета не му достига "кислород" - приходите от нефт и газ спадат, а всички ресурси са хвърлени във военната сфера.

Още новини от Украйна

В началото на януари руският президент Владимир Путин възложи на правителството и на Централната банка да подготвят програма за ускоряване на руската икономика. Тя трябва да стане факт до юни, но още отсега е ясно – чиновниците никак не са сигурни, че задачата е изпълнима.

Първо правителството изхождаше от това, че през 2026 година руският БВП ще нарасне с 1,3 процента – т.е. с малко повече, отколкото през 2025 година, когато увеличението бе с един процент. По информация на агенция „Блумбърг“ обаче още през април прогнозите вероятно ще бъдат понижени до 0,7-1 процента. Тези очаквания съвпадат и с оценките на Световната банка и на ЕБВР, които са за 0,8 на сто.

Вместо да обсъждат възможното ускорение, властите са принудени да мислят за това как да смекчат последиците от забавянето, което е факт в условията на спад на руските приходи от износа на нефт. Министърът на финансите Антон Силуанов вече анонсира корекция в бюджетната политика и предупреди, че ако не се предприеме нищо, Русия рискува бързо да изчерпи своя Фонд за национално благосъстояние.

Какво се случва в руската икономика

През по-голямата част от 2025 година икономическата динамика в Русия постепенно отслабваше. Ръстът на БВП се забави от 1,4 процента през първото тримесечие до 0,6 на сто в третото. Данни за четвъртото още не са публикувани, но е ясно, че динамиката донякъде се е подобрила – в противен случай годишен ръст от 1% не би бил възможен.

Но това не е повод за оптимизъм. Скоковете в края на всяка година са характерни за руската икономика, както и по-бавното темпо през следващото тримесечие. Образно казано, руската икономика се намира в „зоната на смъртта“ - както алпинистите наричат височината, на която организмът започва да се саморазрушава от недостига на кислород, пише в „The Economist“ анализаторката Александра Прокопенко.

Същността на използваната от нея метафора е в това, че слабият икономически ръст в Русия се поддържа от мащабните бюджетни разходи, свързани с войната срещу Украйна. Гражданските сектори или стагнират, или се съкращават, тъй като ресурсите – работната сила, кредитите и инвестициите – се прехвърлят във военната сфера. На бюджета не му достига „кислород“, т.е. приходи, защото постъпленията от нефт и газ растат бавно заради общото забавяне на икономиката, а приходите от износа на нефт и газ намаляват заради спад в цените на горивата.

На фона на всичко това е все по-трудно да се говори за ускоряване на ръста – на властите им се налага да се занимават с преразпределение на ограничените ресурси.

Как се преразпределят ресурсите

Една от мерките, насочени към преразпределението на ограничените ресурси, ще бъде промяната в бюджетните правила. По думите на финансовия министър Силуанов, новите параметри ще бъдат представени до няколко седмици.

Същността на бюджетното правило е в това, че голямата част от нефтените свръхприходи се насочва към Фонда за национално благосъстояние (ФНБ). Когато има недостиг на приходи от нефт и газ в бюджета, той се компенсира за сметка на ФНБ – както става в момента.

За четирите години война ликвидната част на ФНБ е намаляла двойно: от 8,78 трилиона рубли на първи февруари 2022 година на 4,23 трилиона на първи февруари 2026 година.

Затягането на бюджетното правило ще позволи на правителството да запази резервите за „черни дни“, но ще създаде нов проблем: ако бюджетните приходи намалеят, ще се наложи или да бъдат орязани разходите, или да бъдат увеличени дълговете.

Какво ще означава за гражданите преустройството на бюджета

Засега не се знае дали Министерството на финансите ще коригира разходите още през тази година. Ако бъде взето такова решение, вероятно ще бъдат засегнати гражданските сектори – държавата досега не е пестила от военните разходи. Ако се увеличи дългът чрез пускането на държавни облигации, това също ще има последствия, защото може да усили инфлационния натиск, а основното е – че ще създаде отложено натоварване: колкото по-голям е дългът, толкова повече средства ще трябва да се заделят за неговото обслужване.

По данни на Министерството на финансите още през 2026 година разходите за погасяване на лихвите по държавния дълг вече са надхвърлили разходите за образованието и здравеопазването. Всеки подобен сценарий ще включва и вероятността от забележимо отслабване на рублата.