Изборният хаос: Проблемът е човешки, не технологичен

Всяка следваща изборна кампания у нас отново и отново се сблъсква със същия парадокс: уж модернизация, уж технологии, уж решения, а накрая резултатът е повече съмнения, повече скандали и още по-малко доверие. Машините бяха превърнати в принтери, хартиените бюлетини се върнаха с гръм и трясък, сканиращи устройства се въвеждат и отменят, а обществото е залято от обяснения как „така ще е по-сигурно“. Само че истинският проблем изобщо не е в машините, принтерите или хартията. Проблемът е човешкият фактор.

Колкото и устройства да се сложат в секциите, в крайна сметка някой човек брои, някой човек попълва протоколи, някой човек дописва, задрасква или „поправя“. Точно там възникват грешките, напрежението и съмненията. Не машината бърка числата, а човекът, който не разбира как да работи с нея или който съзнателно решава да „помогне“ на резултата. Затова и всички технически спорове често изглеждат като удобно отклоняване на вниманието от същинския проблем.

Особено ясно това личи при кметските избори и при вота с преференции. Там сложността на броенето нараства неимоверно. Бюлетини с преференциални гласове, различни листи, различни правила – всичко това увеличава риска от грешки. Не е случайно, че именно при тези избори се появяват най-много невалидни бюлетини, най-много поправки в протоколите и най-много последващи съдебни спорове. За разлика от тях, в избори без преференции и с по-опростена структура, броят на грешките е значително по-малък. Това не е мнение, а наблюдаема практика.

Още по-сериозен е проблемът с липсата на представители на всички партии в секционните избирателни комисии. В немалко секции реално отсъстват членове или застъпници на определени политически сили. Това създава дисбаланс, усещане за безконтролност и възможност решенията да се взимат от ограничен кръг хора, често под напрежение и в късните часове на нощта. Когато няма взаимно наблюдение, подозренията са неизбежни – дори и да няма реални злоупотреби.

И тук възниква логичният въпрос: защо партиите не си осигуряват хора? Ако изборите са толкова важни, ако резултатът е съдбоносен, защо не се полагат усилия за обучение, мотивация и присъствие в секциите? Истината е неудобна – това изисква ресурс, организация и отговорност. По-лесно е след изборния ден да се обяснява как системата е сбъркана, как машините са виновни или как бюлетините са проблемни.

Докато фокусът остава върху „какво устройство да използваме“, а не върху „кой и как брои“, нищо съществено няма да се промени. Нито машините, нито хартията са панацея. Единственото реално решение е в добре подготвени, достатъчно на брой и равнопоставени хора в изборния процес, ясни правила и по-малко излишна сложност. Всичко друго са технически подробности, зад които удобно се крият истинските дефицити на системата.

А докато това не се осъзнае, всяка следваща изборна нощ ще завършва по един и същи начин – с умора, хаос, взаимни обвинения и усещането, че проблемът отново е „някъде другаде“, но не и там, където всъщност е.