30 дни до изборите в България: какво предстои?

До изборите остават 30 дни. Предстои интересна кампания, в която много неща може да се променят. А след вота партийният пейзаж ще се преформатира сериозно. Дано да е за добро. От Даниел Смилов.

Започналата предизборна кампания ще бъде от голямо значение за крайния резултат от изборите. Коалицията на Румен Радев "Прогресивна България" (ПБ) стартира силно с около 33-35%, но вече няколко социологически изследвания регистрираха известен спад от първоначалния устрем. Изглежда към момента ПБ е на около 30% в предпочитанията на избирателите, като това дава шанс на останалите основни партии да възстановят част от загубеното. Живи са и надеждите на по-малките играчи да влязат в парламента. От тази гледна точка предизборната кампания ще е решаваща за това дали ще има парламент с до 5 партии и силно изразен лидер, или пък ще станем свидетели отново на фрагментация и много играчи.

"Прогресивна България"

Много очаквания са концентрирани в ПБ като нови на терена. В началото стратегията на Радев да мълчи дълго време и да не влиза в ежедневните политически дебати беше печеливша, но с времето тя доведе до спад на ентусиазма и интереса към гласуване, което обяснява и известния отлив на избиратели от тази формация. Тя продължава да бъде лидер в прогнозите и има шансове да увлече още избиратели по време на кампанията. В представянето на програмата на партията екипът, както и основните идеи за справяне с олигархията и съдебната реформа, изглеждаше като римейк на ПП от 2021 година. Това отваря сериозни коалиционни валенции към ПП-ДБ и уталожва част от страховете, че Радев се опитва да прави проруска формация от Орбанов тип. Нищо подобно нямаше в представянето на идеите на формацията, а по-изявените ѝ проруски говорители нямаха централна роля в събитието. Имаше и нещо като подадена ръка към ГЕРБ за мнозинство от 160 депутата за избор на нов ВСС и нов главен прокурор. Поставянето на борбата срещу олигархията на първо място прави постелекторална управленска коалиция с ГЕРБ по-скоро невъзможна. А и наистина, след протестите от декември 2025 година Радев би загубил сериозна част от легитимността си, ако управлява с ГЕРБ и Борисов.

Трудностите пред кампанията на Радев са основно две. Първо, първоначалните социологически сондажи показаха, че половината от електората му е проруски и евроскептично ориентиран. Ако кампанията продължи в духа на представянето на програмата, този сегмент няма да е щастлив и може да се ориентира към "Възраждане" или да пасува на изборите. Вероятно за да се предотврати подобно развитие, проруските говорители на ПБ ще се активизират с атаки срещу ПП-ДБ и ЕС. (Позакъснялото противопоставяне на Ангела Меркел от волейболиста Владо Николов трябва да се чете в този ключ). Другата трудност е, че Радев явно твърдо е решил да не споменава Пеевски и Борисов в своите изявления. С това антикорупционната му реторика губи острота и яснота и отваря път за подозрения за реалните намерения на ПБ. Корупцията вече беше борена веднъж със софтуер от БОРКОР и резултатите от тази борба са пределно ясни - нулеви. Олигархията е персонализиран, а не абстрактен и дигитален феномен.

ГЕРБ

ГЕРБ регистрира сериозен спад от 6-8% с влизането на Радев в партийната политика, но част от тази загуба изглежда в момента е компенсирана. Дори едно изследване сведе разликата между ПБ и ГЕРБ до 3%, но по-вероятно е тя да е около 9-10%, тъй като ГЕРБ са на около 20%. По-интересно е, че Борисов заяви (отново), че се дистанцира от Пеевски и с реториката си се позиционира като потенциален коалиционен партньор на Радев. Самият Борисов знае, че дистанциране от Пеевски в неговия случай не може да има – опитът досега го показва. Единственият епизод на реално скъсване на отношенията беше 2013-2014 и той беше силно травматичен за Борисов. Българската общественост също знае, че тандемът Борисов-Пеевски е неделим.

Сигурно Борисов също така е наясно, че е малко вероятно Радев да се коалира с него. Но самият факт, че ГЕРБ няма да е изолиран зад червен кордон от Радев е от полза за ГЕРБ в предизборната борба. Това, както и отказът на Радев да посочи персонално Борисов като проблем, изглежда обяснява възвръщането на част от доверието в ГЕРБ.

ГЕРБ имат и друг шанс. Фактът, че Андрей Гюров пое служебното правителство демобилизира протестите срещу Борисов и Пеевски. Удобно за тях, те запазиха много властови лостове през служби и прокуратура, без да са в изпълнителната власт. От тази гледна точка много от дефектите на управлението им няма да бъдат отчетени (в адекватна степен) като произведени от ГЕРБ-ДПС, като загубата на стотици милиони евро от ПВУ например.

ПП-ДБ

Коалицията позагуби инерцията, която беше натрупала по време на протестите. В пика на тези протести тя бе достигнала 17-18% подкрепа, докато сега се радва на 12-15%. Два са факторите, които ще определят нейното представяне. От една страна, ПП-ДБ е желан коалиционен партньор и обикновено това е първата формация, с която всички започват разговори. Борбата с корупцията може да стане основа за едно управление с "Прогресивна България" след изборите. Икономическите политики на двете формации са също напълно съвместими.

Друг позитив е служебното правителство на Гюров, което публиката асоциира с ПП-ДБ, макар тази формация да няма някакъв контрол върху него. Така или иначе тя ще носи и пасивите, и негативите от служебното управление. Поне засега правителството се справя доста добре, като премиерът и някои от министрите успяват да генерират и обществена подкрепа или поне внимание.

Скандалът "Петрохан" е един от негативите за ПП-ДБ. Използването му от страна на служби и прокуратура за очерняне на ПП-ДБ се капитализира от по-малки формации, ДПС, а и от ГЕРБ. Цялата операция по политическото очерняне на ПП-ДБ през разследването е толкова съшита с бели конци обаче, че по-голямата част от обществото вече е гневно повече на институциите, отколкото на някой друг. В този смисъл, "Петрохан" се превръща в още един символ на употреба на институции за политически цели, което е една от основните политически теми на ПП-ДБ.

ДПС

ДПС на практика е абсорбирало напълно формацията на Ахмед Доган. Резултатът на движението ще зависи най-вече от това дали лидерът му ще успее да убеди местните структури, че той ще има някакво влияние върху разпределението на обществени ресурси и действието на държавните институции след изборите. Изглежда, че това няма да е лесно. Също така мерките на правителството срещу купуване и манипулиране на гласове могат да окажат отражение върху резултата на тази формация.

"Възраждане"

Вотът за "Възраждане" е силно скачен с този за ПБ: партията на Костадин Костадинов загуби почти половината от електоралната си подкрепа с влизането на Радев в политиката. Но за нея мачът не е загубен и част от този електорат може и да се върне, ако ПБ им се види твърде мека и проевропейска.

Останалите формации зависят най-вече от избирателната активност. Ако тя е над 3 милиона, колкото по-висока е, толкова повече шансовете им за влизане в парламента се изпаряват. Ако Радев успее да генерира допълнителна енергия около ПБ в кампанията, това ще бъде също фатално за много от тези по-малки партии, включително БСП.

Като цяло предстои интересна кампания, в която много неща могат да се променят. Партийният пейзаж в България ще се преформатира доста сериозно след изборите. Дано да е за добро.

***

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.