Д-р Петър Кичашки: За морала в геополитиката

Приказките за международен правов ред и морал без да има субект, който да ги гарантира са ни повече, ни по-малко фантазии.

Ситуацията в Иран възпламени множество дебати, анализи и крамоли. Мнозина казват как президентът на САЩ Доналд Тръмп не е прав да заплаши, че ще заличи цяла цивилизация. Други говорят как този силов подход е прекален и нарушава морала. Чуват се и аргументи за това как такава словесна атака на фона на бомбардирането на ислямисткия режим в Техеран е деконструкция на международния правов ред.

Всички тези гледни точки са валидни, в смисъла на това, че са част от легитимна критика срещу едно или друго решение, което има геополитически проекции. Но това, че за една позиция могат да се намерят аргументи, не означава непременно, че тя е правилната позиция. Кое е правилна позиция обаче? Не е тази, която казвам аз. Правилната позиция е фактологично вярната позиция.

Какви са фактите?
Моралът и геополитическите реалности са две различни понятия. Те могат да бъдат свързани, може да има връзка между тях. Но възможността не предопределя задължителност. Моралът, международният правов ред и „справедливостта“ в геополитиката могат да съществуват само, ако са подплатени с военна мощ. Нека онагледим. Преди Римската империя да завладее голяма част от познатия тогава свят, на тези територии са живеели хора, които са враждували и воювали помежду си. По-силното племе е нападало по-слабото и консолидирало власт. И тези междуособици са били нормата. С идването на легионите те поставят всички живеещи на дадената територия под властта си и налагат ред. Враждите са забравени, томахавките - заровени. Легионите налагат своего рода „правов ред“ подчинен на Рим. Същото виждаме и при Османската империя, и при Британската империя и при всички други империи в историята.

Империя ли е САЩ? От политологична, конституционна и нормативна гледна точка - разбира се, че не. Но ако гледаме на Америка само от геополитическа оптика - през армия и влияние върху голяма част от света - бихме могли да разглеждаме САЩ като „империя“ в съвсем условен смисъл. За разлика от всички конвенционални империи в историята обаче, американската „империя“ не налага върху народите своя начин на живот, своите закони и не ги управлява. Тя играе ролята на арбитър. На онзи военно подплатен колос, който служи за гарант за това, че няма да избухват междуособици и военни конфликти между държавите, особено когато тези конфликти биха попречили на международните търговски канали. Единствената причина международната търговия да е защитена от пиратство и набези на престъпни режими е, че американският флот е гарант, че това няма да се случва.

В този смисъл международният правов ред, международният морал, ако щете, е възможен само ако има кой да го гарантира с военна сила. Без военна гаранция, няма ред. Какъв международен ред може да съществува сам по себе си в едва ли не вакуум, ако няма глобална сила, която да въдвори последици за нарушаването на този ред? Щеше ли да има ред в периферията на Римската империя, ако ги нямаше легионите? Моралът, като отграничение на доброто от злото, може да съществува само, когато има споделени ценностни разбирания за добро и зло. Когато няма универсално разбиране в глобален мащаб за добро и зло, тогава има само два начина да се постигне такова, което да се споделя мнозинството по света. Първо, то да е плод на споделени цивилизационни достижения (обща култура, религия или история) или второ, разбирането за добро и зло да се наложи от единен център, който да може да защити този морал от посегателства. Пак опираме до едно - военната мощ.

След Втората световна война светът се раздели на два геополитически лагера. Този, под лидерството на САЩ, които не налагаха реда в отделните държави, но защитаваха Световния океан и международната търговия. Това ставаше съгласно оформения следвоенен консенсус в свободния свят, че Америка е суперсилата, която може да създаде такива гаранции. Другият лагер беше Съветския, който беше квази-империя, която пряко или косвено менажираше държавите в своята орбита. Тези държави не бяха независими, те бяха зависими от Кремъл. След разпада на СССР в света остана само една суперсила - американската. Нейният мироглед и гарантираният от нея международен правов ред станаха норма. Нейният морал стана глобален. На едни места по силата на споделен цивилизационен код - Европа; на други по силата на силата.

В продължение на над три десетилетия светът продължи по тази инерция. Америка посредством мека сила, но и военна сила при нужда, поддържаше собственоръчно международния правов ред. Консенсусът беше неоспорен. Но за тези години се случиха две неща. Първо, Европа, която винаги след войната е лежала на гърба на американския данъкоплатец, първо през плана „Маршал“ и второ през американската военна машина, която я бранеше, скъса с реалността. Европа изгради социален рай, защото не бранеше себе си, а разчиташе на Америка. И не просто не проявяваше благодарност за това, но и започна да тропа по масата и да поставя условия. Някой трябваше да ги постави на място. Второ, Русия, консолидирала цялата власт в ръцете на Путин, започна да се опитва да промени наложения глобален консенсус като отнеме ролята на Америка и „парцелира“ света на зони на влияние. Също грешка, която трябваше някой да им онагледи.

Появи се този някой. Доналд Тръмп. Във втория си мандат той има тази ясна цел до момента - да върне глобалното лидерство на Америка. То и само то е гарант за международен правов ред и международен морал. С операцията във Венецуела, но и най-вече с тази в Иран, Тръмп изнася показно - и на приятели, и на врагове - кой е гарантът за глобалната сигурност. Някои, особено онези, които не харесват Америка, могат легитимно да кажат, че това не е правилно. Че не може една държава да е глобален хегемон. На тях мога да им кажа едно - а как да стане иначе? Ако няма Америка, която да защити международната търговия и начина ни на живот, кой ще го направи? Биха били прави гласовете, които казват, че онова изказване на Тръмп за заличаването на една цивилизация е крайно, ако обаче същите гласове бяха толкова осторожни и срещу Иран, който от близо половин век иска заличаване на Израел и иска да „изхвърли евреите в морето“. Къде бяха, когато аятолаха призоваваше всеки ден за „смърт на Америка“ и „смърт на Израел“? Неговото морално ли е? В съзвучие ли е с международното право?

Иран, насърчаван от Русия и Китай, реши да оспори ролята на Америка. Днес си плаща цената. На зла круша, зъл прът. Днес Щатите, под ръководството на Доналд Тръмп, напомнят на целия свят защо консенсусът е, че Америка може да осигури реда. И това са реалности. Приказките за международен правов ред и морал без да има субект, който да ги гарантира са ни повече, ни по-малко фантазии.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.