„Слез на терена“ – Радев слезе… и помете всички

29 януари 2024 година
В коментар пред журналисти в Народното събрание Пеевски предизвика президента Радев да хвърли оставка и да се яви на политическия терен. „Страх имаше в очите на Радев, не в нас, от появата на нова политическа формация. Очаквам да си подаде оставката и да го видя на политическия терен. Нека да стане политически лидер, да има достойнството да бъде такъв. Да се срещнем на европейските избори - това е достойно. Единственото недостойно е тази партия да е финансирана с мръсни пари от неговите служебни мандати“, заяви Пеевски.

Пеевски е категоричен, че институциите трябва да заработят, за да има отговор на всички казуси и хората да бъдат спокойни. „Всичко да се проверява. Чудесно е всичко, което казва и мистър „Кеш“ да бъде проверено”, обясни Пеевски, визирайки призивите на президента Радев компетентните органи да проверят случаите КТБ, Булгартабак, Гебрев и ББР.

„Диктатурата на мистър „Кеш“ свърши. Той излезе, каза, че ще прави партия. Чакам го на терена, на политическия терен”, уточни Пеевски, след което обяви, че днес Прокуратурата е казала, че няма как да предприеме действия срещу държавния глава, защото той има имунитет. „Значи има дела, които чакат отпадане на имунитета му. Искам да знам кои са те“, категоричен е Делян Пеевски.

8 октомври 2025 година
Лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски отправи остър коментар към президента Румен Радев, призовавайки го да създаде собствена политическа партия. „Румен да излиза и да си прави партията с Копринката и Узунов. И всички търгаши. Чакам го на терена“, заяви Пеевски в изказване пред медии. Думите му идват на фона на засилени политически спекулации, че Румен Радев може да обяви създаването на политически проект след изтичането на президентския му мандат. Изявлението на Пеевски предизвика широк медиен и обществен отзвук, като анализатори го определиха като начало на открит политически сблъсък между президента и лидера на „ДПС – Ново начало“. До момента от президентската институция няма официален коментар по повод думите на Пеевски.

19 април 2026 година
„Прогресивна България“ на Румен Радев, който вече е на политическия терен, печели убедително изборите. А ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“, ДПС – Ново начало и „Възраждане“ са другите партии, които влизат в парламента. Под чертата остават „Величие“, МЕЧ, „БСП – Обединена левица“, „Сияние“, АПС, „Има такъв народ“ и др. „Прогресивна България“ на Румен Радев ще има мнозинство в парламента – над 130 депутати, което ѝ позволява да състави правителство сама. За партията на Радев са гласували 1 444 924 души. За ГЕРБ-СДС са гласували 433 755 души. За ПП-ДБ 408 845 души.

Какво стана
Рядко в българската политика има моменти, в които думите се връщат с такава сила към своите автори. През 2024 и 2025 г. Делян Пеевски настойчиво приканваше Румен Радев да „слезе на терена“, да направи партия и да се изправи в пряк политически сблъсък. На 19 април 2026 г. този сблъсък вече е факт – и резултатът е повече от категоричен. Победата на Радев не е просто изборен успех. Тя е демонстрация на това как антисистемната енергия, натрупвана с години, може да се канализира в ясен политически проект. Иронията е очевидна – именно натискът от страна на неговите опоненти ускори този процес. Това, което трябваше да бъде предизвикателство, се превърна в катализатор. Големият проблем обаче започва след победата. Защото когато влезеш в политиката като „алтернатива на модела“, нямаш право да се превърнеш в нов модел. Избирателите не дадоха просто доверие – те делегираха очакване за демонтаж на система, свързвана с зависимости, задкулисие и концентрирана власт.

И тук идва тежката част. Лесно е да спечелиш избори срещу статуквото. Много по-трудно е да управляваш без да го възпроизведеш.

Ако формацията около Радев наистина разполага със самостоятелно мнозинство, това означава пълна отговорност – без коалиционни оправдания, без „виновни партньори“. Политическият сблъсък между Радев и Пеевски вече не е реторика, а реалност. Въпросът е дали той ще остане на ниво взаимни обвинения или ще се пренесе в институциите – прокуратура, регулатори, служби. Защото там ще се реши дали „диктатурата“, за която се говореше, наистина е приключила, или просто сменя лицето си. Победата на 19 април не е финал, а начало на много по-опасна фаза – фазата на очакванията. А те са безмилостни. Защото този път обществото няма да чака дълго. И ако обещаното „изчистване“ на системата се окаже поредната политическа илюзия, разочарованието няма да е просто електорално – ще бъде системно. Така стигаме до невъзможната „обич“ за България, която „изгаря“ сърцата на ХОРАТА. Нали всички политици ни обичат. Но те – политиците, не знаят едно: те без нас не могат, но ние без тях можем.