Контролът на Иран върху Ормузкия проток едва ли ще сложи край на нефтодолара

Запазването на контрола върху Ормузкия проток ще бъде по-лесно за Иран, отколкото свалянето на господството на долара в световната търговия с петрол, въпреки усилията на Техеран да подкопае хегемонията на долара. Това пише Шон Матюс за Middle East Eye.

Контролът на Иран над ключовия проток се превърна във фокус на войната между Иран и САЩ, като президентът Доналд Тръмп заплаши Иран с пълно унищожение, освен ако не се откаже от контрола над "Проклетия проток".

Според някои експерти, понеже приблизително 20% от световната енергия преминава през Ормузкия проток, контролът на Иран застрашава нефтодоларовата система - в която цената на петрола се определя и продава в долари от арабските производители на енергия.

Иран е създал сложна "система за пътни такси", за да контролира кои кораби позволява да преминават през водния път, подобно на тези на Пакистан и Китай. Преминаването му към плащане на пътни такси в китайски юани подхрани спекулациите, че може да има отказ от цените на петрола в долари.

Джавад Салехи-Исфахани, експерт по иранска икономика във Virginia Tech коментира, че "Иран има огромен интерес да се опита да прекъсне господството на долара в търговията с петрол", като уточни, че Техеран е пострадал, защото САЩ имат вето върху банкови сметки по целия свят в долари.

Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, Бахрейн, Катар и ОАЕ обаче е малко вероятно да се откажат от петродолара въпреки факта, че Техеран ще продължи да упражнява контрол над Ормузкия регион, посочи Стив Ханке, професор в университета Джонс Хопкинс и експерт по долара.

По думите му Ормузкия проток е бил магистрала, но ще се превърне в платен път. "Иранците ще го контролират, но кралският долар си остава кралски долар", подчерта той.

За да разберем влиянието на щатския долар върху продажбите на петрол, трябва да се върнем към 1974 г., когато държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър сключи сделка със Саудитска Арабия за ценообразуване на петрола ѝ в долара и инвестиране на излишъците в американски активи - предимно американски държавни облигации.

Тази сделка имаше две ключови последици: тя доведе до бума на евродоларите в края на 70-те години на миналия век и помогна за укрепването на долара, след като позицията му на доминираща валута в света беше застрашена от президента Ричард Никсън. Евродоларите са на практика щатски долари, депозирани в чуждестранни, предимно европейски банки, които са достъпни за глобално кредитиране.

Също толкова важно, решението на Саудитска Арабия помогна на САЩ да запазят доминиращата си позиция на долара, докато той претърпя мащабна девалвация след решението на Никсън от 1971 г. да прекрати конвертируемостта на доларите в злато.

След Втората световна война беше създадена Бретънуудската система, която обвърза всички основни валути с долара. Гаранцията на тази система беше способността на чуждестранни правителства да изкупуват долари за злато при фиксиран курс от 35 долара за унция.

Решението на Саудитска Арабия проправи пътя за приемането на петродолара от други държави от Персийския залив. Към средата на 70-те години на миналия век, страните от Персийския залив бяха най-големият източник на нови заеми от САЩ чрез държавни облигации.

Дейвид М. Уайт, автор на "Петродолари от Близкия изток: Петродолари от Близкия изток и трансформацията на американската империя", посочи, че нефтодоларът е бил "забележително устойчив" през последния половин век. Той обясни, че макара понякога да се представят като експлоатация на Персийския залив от САЩ, и двете страни са имали интерес от сделката. "Тя беше по-скоро ухажване, а не толкова насилствено внушаване", по думите на Уайт.

Връзките между Саудитска Арабия и САЩ бяха поставени на изпитание от арабско-израелската война през 1973 г. и арабското петролно ембарго, което кралството наложи в подкрепа на палестинците. Това допринесе за инфлационната криза, разтърсваща САЩ след "златния шок" на Никсън.

"След 1973 г. саудитците и други араби се притесняваха, че САЩ ще предприемат наказателни действия срещу тях. Те искаха уверение в гаранциите за сигурност на САЩ", допълни още той.

Компонентът за сигурност в историята за нефтодолара е една от причините, поради които много експерти казват, че контролът на Иран над Ормузкия проток може да преобърне системата.

Държавите от Персийския залив все още обвързват валутите си с щатския долар, за разлика от еврото, което се търгува свободно, и държат значителна част от американския дълг. Към края на 2025 г. страните от Персийския залив държаха 315 милиарда долара в американски държавни ценни книжа.

Но времената се промениха от 70-те години на миналия век. САЩ станаха по-пристрастени към дълга, което размива цялостното значение на Персийския залив, докато страната се превърна в по-зрял инвеститор.

Както пише Джес Ховърсен, бивш икономист в ЦРУ, сега работещ в Column Bank, активите на страните от Персийския залив в държавни ценни книжа представляват само два процента от дефицитните разходи на САЩ сега, в сравнение с 10% по време на администрацията на Рейгън.

Разходите на САЩ се увеличиха, но по-голямата промяна е фактът, че страните от Персийския залив имат по-малко пари за инвестиране в държавни ценни книжа. Вместо това те купуват активи като американски акции, европейски футболни отбори и напоследък инвестират у дома.

Саудитска Арабия има бюджетен дефицит, тъй като се стреми да инвестира в местни индустрии, за да намали зависимостта си от петрола. Саудитското кралство е емитирало собствен дълг на стойност 82 милиарда долара през 2025 г.

"Дефинирането на нефтодолара днес се е променило в сравнение с преди десетилетия", отбеляза Брад Сетсер, бивш икономист на Министерството на финансите на САЩ, който сега е в Съвета по външни отношения. "Държавите от Персийския залив сега са кредитополучатели, а не толкова големи купувачи на държавни ценни книжа", обясни той.

Все пак Саудитска Арабия все още има значителни резерви от американски дълг и ако реши да го продаде, това би навредило на САЩ. През януари 2026 г. нейните резерви възлизаха на 134 милиарда долара.

Уязвимостите на САЩ бяха разкрити през последните седмици. Financial Times съобщи, че някои централни банки са продали държавни ценни книжа в резултат на войната между САЩ и Израел срещу Иран.

Продажбата е допринесла за рязкото покачване на доходността по 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ, която се е повишила от 3,9% преди войната до около 4,4%. По-високата доходност прави ипотеките и другите заеми по-скъпи за американците и увеличава разходите за заемане на пари за правителството на САЩ.

Според експертите нарастващата доходност е необичайна, тъй като страните обикновено се запасяват с американски държавни ценни книжа по време на криза, тъй като те се разглеждат като безопасен актив. Доходността по облигациите се покачва, когато цените падат. Последното е признак за слабо търсене.

Но самият факт, че американските държавни облигации са толкова ликвидни, което означава, че могат да бъдат купувани и продавани бързо, помага да се обясни защо е малко вероятно държавите от Персийския залив да се откажат от продажбата на петрол в долари.

"Всички тези неща, които САЩ правят геополитически, са дългосрочно отрицателни за кралския долар. Санкциите, войните и тарифите улесняват конкурентите на долара", коментира още Ханке. Но все пак допълни, че "САЩ са най-големият капиталов пазар в света и най-ликвидният. Ето защо цената на петрола ще продължи да се определя в долари".

Доминацията на долара е нарушена. Например, Русия сега продава петрола и газа си на Китай в юани в резултат на санкциите, наложени след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г. Иран, който е под осакатяващи санкции на САЩ, също продава на Китай в юани.

Това разделяне на петролния пазар означава, че доларът и американският дълг не получават тласъка, който обикновено биха получили по време на война. Държавите от Персийския залив са блокирани от износа на петрол през Ормузкия проток и не се възползват от по-високите цени.

"Имаме значително покачване на цената на петрола, но страните от Персийския залив не се възползват от него. И така, кои са големите бенефициенти? Единият е Русия, която няма да спестява в долари", посочи Сетсер.

Въпреки че някои анализатори омаловажават значението на нефтодолара за САЩ, според Уайт системата остава достатъчно критична, че държавите от Персийския залив биха се сблъскали с натиск от САЩ, ако решат да продават петрола си, например, в евро или юани.

"Мисля, че има натиск от САЩ тези транзакции да се извършват в долари и досега държавите от Персийския залив с удоволствие се съгласяват с това", каза той.

Тъй като доларът е средство за размяна на най-важната стока в света, той е вграден в световната търговия, което означава, че страните по целия свят имат търсене на долара. Това поддържа цената на долара висока в сравнение с други страни, казват експерти.

Китай, който разчита на износ, е подпомогнат от по-слабата валута, както и европейските износители и южноевропейските центрове за почивка.

Уайт каза, че Пекин и Брюксел може би не искат да видят края на нефтодолара. "Има някои предимства да бъдеш резервна валута, но и недостатъци, един от които е, че затруднява насърчаването на собствения ти износ", каза той.

Тази смесица от инерция, конфликтни интереси и ликвидност може да накара държавите от Персийския залив да използват нефтодолара.

"Има тези предизвикателства на периферията, но е трудно да се свали краля", каза Ханке.