Иран не бърза да преговаря със САЩ: Каква е тактиката

По всичко личи, че Иран не бърза да преговаря със САЩ за мир. От Техеран дори демонстрират сарказъм по повод едностранно обявеното от Тръмп примирие. Какви сметки си прави режимът в Иран и какво означава тази тактика.

Иранската държавната информационна агенция Ирна рапространи тези дни сатирично видео: в него самотна делегация от САЩ седи на дълга конферентна маса – и чака, но иранците не се появяват. „Ако Иран не преговаря, ще ги бомбардираме“, крещи американският президент Доналд Тръмп в клипа. След това – според надписа 2000 години по-късно – на Тръмп му подават бележка, на която пише „Тръмп, затваряй си устата!“ („Shut up, Trump“). После американският президент обявява, че по молба на Пакистан удължава примирието. А накрая се чува бурен смях зад кадър.

На какво разчита Техеран

Това видео има за цел да покаже за пореден път, че иранците изобщо не бързат да преговарят, пише германската обществена медия АРД. Тя цитира говорителя на иранското външно министерство Исмаил Багаи, който пред БиБиСи обвинява САЩ за липсата на мирно споразумение – и по-специално „заради объркващите съобщения, идващи от САЩ, и многото нарушения на примирието“.

Един от спорните въпроси между САЩ и Иран е този за Ормузкия проток. Този важен за световната търговия пролив беше отново затворен от Иран заради американската блокада на ирански пристанища, което Техеран обяви за „тежко нарушение на примирието“. Междувременно цените на петрола продължават да се покачват, посочва АРД.

Техеран иска да изтласка Тръмп в отбрана

Експертът по Иран Бауке Бауман от германската фондация „Хайнрих Бьол“ казва: Техеран печели време. Неговата стратегия е да се повиши цената за целия свят. „И, за съжаление, той успява да постигне това учудващо добре чрез затварянето на Ормузкия проток“, казва Бауман пред АРД.

Техеран се надява, че поради растящите цени на бензина Тръмп ще попадне под толкова силен вътрешнополитически натиск, че ще бъде принуден да направи отстъпки пред Иран. Но и Техеран няма да може да издържи американската блокада дългосрочно, смята Бауман. Защото икономиката на страната беше в лошо състояние още преди войната, а разрушенията от въздушните удари на САЩ и Израел са гигантски

Ако все пак в следващите дни се стигне до преговори в пакистанската столица Исламабад, не е ясно с кого всъщност ще преговарят американците. Във властовия апарат на Иран се извършиха големи промени, а за външните наблюдатели той до голяма степен си остава нещо като „черна кутия“. Макар да има силни на деня, като председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, те не могат да се държат като диктатори и трябва да съгласуват действията си с военните и Революционната гвардия. Бауман не изключва обаче и възможността това да е само тактика за заемане на по-добра изходна позиция. Ако се стигне до преговори, Техеран би могъл да обясни, че вътрешнополитическите обстоятелства не му позволяват да прави повече отстъпки, посочва експертът по Иран.

Много спорни въпроси, много възможности

Сред спорните въпроси са Ормузкият проток, както и ядрената и ракетна програми на Техеран. Ако се стигне до преговори и споразумение, вероятно и двете страни ще трябва да направят отстъпки.

Например, Иран би могъл да се откаже временно да обогатява уран, а САЩ биха могли да му признаят принципното право да извършва обогатяване. Също така могат да се разберат за ограничаване на обсега на ракетите, ако програмата не бъде изцяло прекратена. Или пък да бъде отворен Ормузкият проток, ако на Техеран му бъде призната някаква роля в администрирането на този воден път, посочва АРД.

Големите губещи са хората в Иран

Не е ясно дали двете страни ще се съгласят на такива компромиси. Ясно е обаче едно: в тази война губещите са хората в Иран. Репресиите се засилват, почти всеки ден се изпълняват смъртни присъди, интернет продължава да е блокиран.

„В този смисъл обикновените хора вече са големите губещи. Но те ще се окажат още по-големи губещи, ако се постигне евентуална сделка, която да облекчи санкциите срещу иранския режим или дори го легитимира. Защото техните интереси остават на заден план и, за съжаление, в момента те почти не намират място в дебата“, посочва още Бауке Бауман пред обществената АРД.