Бъдещият кабинет на Румен Радев: най-важните фигури

Съставът на едно правителство не е просто списък с назначения, а карта на реалната власт и на кръговете на влияние. Какво ще покажат първите решения, договори и назначения? И кои може да са най-важните фигури в кабинета.

Имената на министрите в кабинета на Румен Радев скоро ще станат известни и обществото ще разчете кои са решаващите фактори зад тях. Често това не става ясно от самото начало, но рано или късно се разкрива – било чрез назначения, било чрез обществени поръчки.

Докато Румен Радев не върне изпълнения мандат на президентката Илияна Йотова, никой от споменатите кандидати за министри не може да е сигурен. Въпреки това вниманието вече е насочено към фигурите, чиито имена се завъртяха за ключови ресори като министерствата на вътрешните работи и на финансите, както и на ведомствата, които разпределят най-голям ресурс – на енергетиката, земеделието и регионалното развитие.

За министър на отбраната, където се оперира с огромни средства заради проектите за модернизация на армията, Радев вероятно ще избере някого от верните си военни. Малко вероятно е това отново да е съветникът му Димитър Стоянов, който беше на този пост в служебен кабинет.

Ремонтни дейности за МВР

Иван Демерджиев като че ли няма конкуренция за позицията на вицепремиер и министър на вътрешните работи. Същият, който неотдавна беше казал по БНТ: “Сърцето ми остана в МВР!”, но е готов да изпълни всяка възложена му задача (да се чете министерство). Изглежда, че задачата е възложена и по bTV вчера той беше съвсем категоричен: “Ако ми бъде предложено да стана министър на вътрешните работи, аз ще приема и ще поема тази отговорност”. Подобни публични изявления няма как да са лична позиция – по-скоро са сигнал, че решението вече е взето. Демерджиев би станал за смях, ако не получи поста.

Звездата на пловдивския адвокат изгря благодарение на съветника на президента Радев по правните въпроси и антикорупцията Пламен Узунов, бивш полицейски шеф в Пловдив. Той напусна президентството заедно с бъдещия политически лидер, но не беше кандидат за депутат. От пловдивската листа на “Прогресивна България” в 52-рото Народно събрание влезе друг бивш полицейски началник от Пловдив - Димитър Балев. Друг от пловдивските кандидати, свързани с МВР - Петър Тодоров, който беше и главен секретар, остана извън парламента, но може да се завърне в МВР.

Демерджиев вече отбеляза, че МВР има много проблеми, но не назова нито един. Раздел “Обществен ред и сигурност” в програмата на “Прогресивна България”, ако ще се работи по нея, показва, че по-скоро предстоят ремонтни дейности. Съществените предложения са две – деполитизация на МВР и координация между службите. Назначения, основани на професионализъм, а не на лоялност, и дори мандатност на главния секретар, звучат като опит да се ограничат политически намеси, само че без да е ясно как. Признава се за дългогодишния системен дефект – липсата на реална координация между службите - и се предлага обща информационна система.

Идеята е заимствана от работещи западни модели, но рискът е голям. Без силен контрол и гаранции за защита на данните, уязвими в България, подобна система може да се превърне в механизъм за концентрация на информация и влияние в едни и същи ръце.

Кръцни-срежи или раздавай във финансите?

Бившият заместник-кмет на София Иван Василев изглежда като вероятен министър на финансите. Това беше и негов ресор в Столична община, която напусна миналото лято. Василев, чийто профил е технократски, се вписва в линията на по-строги финансови управленци, които залагат на контрол и ефективност вместо на разширяване на разходите. Досегашните му действия показват, че би търсил ограничаване на дефицитите и по-добра събираемост.

Но остава въпросът дали този модел може да се приложи без напрежение на национално ниво, където социалният и политическият натиск са значително по-силни. Засега не е известно накъде ще наклони везните, ако стане министър на финансите, по бюджета му ще го познаем.

Василев беше финансистът, ускорил смяната на обслужващата банка на Столична община, след като Общинска банка беше такава в продължение на близо 30 години. Той не получи подкрепа дори от групата съветници на ПП-ДБ, а с лидера на ПП Асен Василев размениха и недотам дипломатични публични реплики.

Най-големият ресурс

Безалтернативен за МРРБ към момента е и Иван Шишков, също кадър от служебно правителство, както и друг бивш служебен министър и президентски съветник Явор Гечев – за Министерството на земеделието и храните. По-важен от министъра на земеделието обаче е човекът, начело на Държавен фонд “Земеделие” – органът, управляващ европейските и националните средства. ДПС неизменно са имали влияние върху тази фигура и не би било изненада отново да е кадър, свързван с тези политически среди. Алианс за права и свободи, формиран след разцеплението в ДПС, се очаква да получи места в управлението.

За Министерството на енергетиката се върти името на Кирил Темелков, който идва от Българската газова асоциация, която обединява трейдъри на енергийни суровини, и е бил изпълнителен директор на “Булгартрансгаз” до 2014 г. От него ще зависи и дали ще бъде изчистено петното от сделката с турската компания “Боташ” върху реномето на Радев.

Споразумението, сключено от служебно правителство на президента, осигурява достъп до капацитета на Турция. Според служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков, начинът, по който е сключено, го прави “икономически неефективно” и той е умерен оптимист, че ще бъдат предоговорени параметрите му.

Освен името на енергийния министър е важно е и кои ще са новите представители в бордовете на държавната енергетика, най-големият възложител на обществени поръчки заедно с железниците.

Истинската конфигурация на властта обаче ще се види не в папката с имена, която Румен Радев ще даде на президентката Йотова, а в първите решения, договори и назначения, които правителството му ще направи. Те ще покажат има ли клиентелизъм (постове и ресурси за “наши хора”) и конформизъм (“да не си разваляме отношенията”). Тогава ще стане ясно дали държавата се управлява или пак се преразпределя.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.