Войнството на Радев в парламента: Ще остане ли единно

Историята на българския парламентаризъм от 1989 г. до днес сочи, че големите парламентарни групи рядко се разпадат заради опозицията, а обикновено първо се изяждат отвътре. Какво може да се очаква от хората около Радев.

В политиката има само едно нещо, по-опасно от слабото мнозинство - абсолютното мнозинство. Със 131 депутати “Прогресивна България” вече няма нужда от коалиционни партньори. Но това означава, че всички бъдещи конфликти ще бъдат вътрешни. Освен ако партията на Румен Радев не бъде споена от обща идеология и партийни структури до местните избори догодина.

Историята на българския парламентаризъм от демократичните промени до днес показва, че големите парламентарни групи рядко се разпадат заради опозицията. Обикновено първо се изяждат отвътре. Ако историята на Национално движение Симеон Втори (НДСВ) учи на нещо, то е, че голяма парламентарна група без силна вътрешна сплотеност и дисциплина е бъдещо множество от отцепници.

На пръв поглед няма особена кохезия в мнозинството в новия парламент, още по-малко идеологическа. Но все пак има една обща линия.

Към прогрес… с Русия?

Като парламентарно представителство на формация, изградена около лидер, “Прогресивна България” (ПБ) ще понася всеки спад в рейтинга на Радев, без значение как се справя в 52-ия парламент. Премиерът изтегли топовете и офицерите в правителството си и в Народното събрание останаха малцина с политически и административен опит.

Ръководството на парламентарната група на “Прогресивна България” идва с биографии и публични позиции, които неизбежно ще подхранват въпроси за отношението към Русия. Бившият евродепутат от БСП/ПЕС Петър Витанов, днес председател на групата, се утвърди като едно от лицата на по-меката линия към Русия в БСП и европейската левица. В Европарламента той последователно критикуваше енергийните санкции срещу Москва, предупреждаваше, че Европа плаща прекалено висока икономическа цена за войната и настояваше, че дипломатическото решение е по-важно от военната подкрепа за Украйна - позиции, които често го поставяха близо до руските аргументи в европейския дебат.

Олга Борисова, работила като юрисконсулт във фонд “Радиоактивни отпадъци”, преподава във Варненския университет “Черноризец Храбър” и е известна като най-младия професор в България. Най-голямата група чуждестранни студенти във ВСУ идва от Русия и бивши съветски републики и поради факта, че университетът разполага с първия на Балканите Руски център (създаден през 2009 г. в партньорство с фонд „Русский мир“), който сертифицира русисти от цял свят.

Галин Дурев, като депутат от БСП в 51-ото НС и член на групата за приятелство с Русия, беше на посещение в Москва миналата есен - непосредствено след американските санкции срещу „Лукойл“.

По собствените му думи българският интерес в енергетиката е бил сред основните теми на разговорите, също и духовните връзки и ролята на православната църква.

Наскоро Слави Василев се обяви за диалог с руските собственици на “Лукойл” относно активите им в България, в т.ч. рафинерията в Бургас. В групата влиза и волейболната легенда Владимир Николов, поддържащ видими лични и професионални контакти с Русия покрай кариерата на сина си в Новосибирск.

Макар и да не е в ръководството на ПГ на “Прогресивна България” Антон Кутев е сред известните депутати. Опитен партиен апаратчик, депутат от БСП в три парламента и в Националния съвет на движение “Русофили” той беше и говорител на БСП по време на кабинета “Орешарски”. В същото онова правителство на БСП и ДПС друг депутат от “Прогресивна България” - Явор Гечев, беше зам.-министър на земеделието. До последно спряган за министър на земеделието и храните, Гечев в последния момент бива изместен от бизнес кръговете зад Пламен Абровски.

Но кабинетът “Орешарски” не се помни само със злополучното назначение на изгряващия олигарх Пеевски за шеф на ДАНС, одобрено впрочем и от Кутев, а с проекта за газопровод “Южен поток”, централна тема тогава заедно с руското влияние.

Депутат от ПБ е и Константин Проданов, бивш съветник на президента Георги Първанов (2002-2012), който през 2017 г. беше поздравен от партията на Путин “Единна Русия” при избора си за лидер на АБВ.

Ядрото от “Позитано” 20

Зад фасадата на „нова“ политическа формация в “Прогресивна България” ясно се откроява едно организирано и политически обиграно ядро - мигриралите кадри от БСП. Както се видя, има пришълци и от “Има такъв народ” - и сред депутатите, и в правителството, а и от други партии. Но именно хората с партиен стаж вляво са най-добре подготвени, те познават администрацията и политическата механика изобщо. Част от тях идват и с дългогодишни връзки в енергетиката, институциите и старите мрежи на влияние.

Въпросът е дали това ядро ще успее да удържи политически пъстрата група около Радев, или с времето ще започне естественият процес на вътрешно окопаване по лагери - между бивши социалисти, президентски лоялисти, технократи, консервативни патриоти и случайно попаднали публични лица.

По-интересното обаче е, че в новото мнозинство почти няма хора, изградили политическата си биография в открит конфликт с руското влияние в България. Румен Радев и неговите селекционери на практика са направили една партийна коалиция на всички среди в българския елит, които никога не скъсаха напълно с руското влияние след 1989 г.

Тестовете за мнозинството на “Прогресивна България” предстоят. Тази година Народното събрание трябва да гласува окончателното инвестиционно решение за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ “Козлодуй” с американската технология на ΑP 1000 на Westinghouse, а “Росатом” отново подгрява темата за АЕЦ “Белене”.

От парламентарната група на “Прогресивна България” вече обявиха, че ще сменят особения управител на четирите дружества на руската “Лукойл” - макар това да е работа на правителството, а не на Народното събрание. Въпросът е дали на подобна позиция ще бъде назначен професионален мениджър, или някой, възприеман като приемлив за старите руски енергийни мрежи.

Засега Константин Проданов уверява, че споразумението с Украйна в областта на сигурността, което сключи служебният кабинет, няма да бъде изтеглено - макар и без особена категоричност. Но как би гласувало мнозинството на Радев, ако някой отново реши да възкреси „Белене“? В една визия за енергийна стратегия на служебен президентски кабинет през 2023 г. беше предвидено АЕЦ “Белене” да я има.

Скоро ще разберем

Скоро ще стане ясно по какъв критерий бяха селектирани кандидат-депутатите на „Прогресивна България“ - по желание да разграждат олигархичния модел, за който руските енергийни зависимости имат сериозен принос, или по способността да го преконфигурират.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.