От високи дългове към високи приходи: Гърция стана за пример

Гърция беше потънала в дългове и изходната ситуация бе драматична, но страната постепенно се модернизира и най-забележителното е, че успехите не бяха постигнати основно чрез вдигане на данъци. Как стана това?

Промените бяха извършени като в една модерна компания. И потъналата преди време в дългове Гърция през тази година ще бъде една от трите държави в еврозоната с положително бюджетно салдо, пише "Ханделсблат", базирайки се на прогнозите на ЕК. Международният валутен фонд също смята, че във фискален план Гърция е достатъчно стабилна, за може да преодолее външни шокове като близкоизточния конфликт.

Обхватно преустройство на финансите

Това се дължи най-вече на реформите в данъчната администрация, констатира проучване на фонда. Дълбокото преустройство на финансите е „един от двигателите на всеобхватното икономическо възстановяване на Гърция“, пишат авторите на проучването. „Впечатляващият обрат“, постигнат от страната, която бе потънала в дълбока криза, предлага „ценни поуки на другите държави, които се стремят към реформа на данъчната си система“.

През 2010 година, когато Европейският съюз и Международният валутен фонд (МВФ) активираха първия спасителен план за Гърция, данъчната администрация на страната бе смятана за символ на провала: мудни служби, корупция, политическо влияние, системно неплащане на данъци. Днес, както установява проучването на МВФ, гръцката финансова администрация е пример за това как една страна в криза може да се преоткрие чрез институционални реформи и дигитализация.

Три фази на модернизация

Изходното начало бе драматично, припомня "Ханделсблат". Насред дълговата криза доверието към държавата рухна, данъчните приходи се сринаха, администрацията работеше с разпокъсани структури и много бюрокрация. Както констатира МВФ още в самото начало, проблем е не само данъчната политика, а липсата на решителност от страна на властите. После трансформацията премина в три фази, точно като в една модерна компания, пише германското издание. От 2010 до 2012 година първо ставаше дума за оцеляване.

Държавата наложи строги мерки, повиши ДДС и засили контрола - за да може бързо да се наберат постъпления. Във втората фаза от 2013 до 2017 година последва същинската институционална промяна. Гърция модернизира законите си и оптимизира структурите. Броят на финансовите служби бе намален от 288 на 119, същевременно бе осъществена реорганизация на работата им.

През 2016 година бе създадена независимата Служба за обществени приходи, освободена от политическо влияние. В третия етап от 2018 година нататък започна дигиталната ера. Гърция въведе системи за отчитане в реално време и автоматизирано съпоставяне на данните. Използването на изкуствения интелект (ИИ) и аналитичността постепенно превърнаха гръцката данъчна администрация в организация, опираща се на реални данни. И в началото на 2020-те години в редица области Гърция бе сред пионерите на дигитализацията в ЕС.

Как бяха повишени приходите

Най-забележителното: фискалните успехи не бяха постигнати предимно чрез увеличение на данъците. След встъпването си в длъжност през 2019 година правителството на консервативния премиер Кириакос Мицотакис намали или отмени над 80 данъка. Това повиши събираемостта на задълженията и в крайна сметка повиши приходите на държавата.

Благодарение на дигитализацията и използването на изкуствен интелект (ИИ) бяха постигнати успехи и в борбата срещу укриването на данъци, изтъква "Ханделсблат". ИИ помага за регистрирането и разпознаването на схеми за измами. Проучването на МВФ установява, че особено добри резултати са постигнати при ДДС, където несъбраните данъчни задължения през 2018 година все още са били 23 процента, а миналата година са паднали до 9,5 на сто, което е средната за ЕС величина.

Германското издание пише, че това е много важен показател за икономистите - тъй като по-високите постъпления благоприятстват растежа и са по-устойчив фактор за успех от повишенията на данъците. Междувременно МВФ вижда именно в този план един от най-ефективните инструменти на модерната фискална политика. Паралелно в Гърция се подобряват и други фактори - точността при плащанията, прецизността на данъчните проверки, скоростта на услугите за граждани и фирми.

Все пак не всичко е розово, пише "Ханделсблат" по повод проучването на МВФ, съгласно което процесът на реформи не е бил реализиран съвсем гладко, не се е минало без противоречия, а и съпротиви. Модернизацията е била многократно спъвана от недостиг на персонал, бюджетни проблеми и политически конфликти. Някои дигитални инструменти в началото почти не са били използвани, макар да са били на разположение. Дигитализацията е засилена едва с основаването на Службата за обществени приходи и встъпването в длъжност на правителството на Мицотакис.

Основният извод

Основният извод, който МВФ прави, е че дигитализацията функционира устойчиво в данъчната администрация само тогава, когато са създадени институционалните основи за това - в случая чрез създаването на Службата за обществени приходи. Защото технологиите не могат да заместят управлението.

Именно поради това Гърция може да бъде за пример и на други държави, тъй като днес много страни се борят със сходни проблеми: високи дългове, нарастващ натиск за разходи, политическа поляризация и население, което изпитва само ограничено доверие към държавата и нейната фискална политика. Примерът от Атина показва: административните реформи дават резултат, но не бърз и само при наличието на съответната политическа воля. Според проучването решаващи са били последователните усилия в продължение на няколко мандата.