Студенти от ТУ впечатлиха Европа с дрон, създаден за броени седмици! Пред ФАКТИ говорят Георги Петров, Йордан Симов и Александър Малинов

На международно състезание в сърцето на Бавария – Мюнхен, отборът на Техническия университет – София доказа, че качеството не зависи от бюджета. Сред пет отбора от Сърбия, Испания, Германия и България нашите студенти се наложиха с нещо, което трудно се купува с пари – инженерна прецизност и хладнокръвие под натиск. С най-скромните средства от всички участници те не само изпълниха задачата в критично кратки срокове, но и се оказаха единственият отбор, чийто дрон кацна по същия начин, по който е излетял. Крайното класиране е трето място, но историята зад него е много по-интересна... Пред ФАКТИ говорят Георги Петров, студент във втори курс, специалност „Авиационна техника и технологии“, Йордан Симов – студент във втори курс, специалност „Авиационна техника и технологии“, и Александър Малинов – студент в трети курс, специалност „Мехатроника“.
(б.р. – на водещата снимка отляво надясно са: Атанас Панделиев, Илия Иванов, Георги Петров, Юлиян Петков, Йордан Симов, Кристиян Гергов, Антонио Петроло и Александър Малинов)

- Г-да Петров, Симов и Малинов, каква беше основната задача пред участниците в Rapid Response Challenge 2026 и кое бе най-голямото предизвикателство?
- Георги Петров: Първата задача беше да изработим дрон, който да отговаря на определени критерии по отношение на големина, тежест и перки. Втората задача, която се състоя в Мюнхен, беше този дрон да премине през две различни трасета, като същевременно носи пратка с определени размери.
- Александър Малинов: Реално, най-трудната задача беше да постигнем баланс между оптимални характеристики и ниска цена, но мисля, че се справихме отлично с това предизвикателство!

- Колко време имахте за подготовка?
- Йордан Симов: Разполагахме с четири месеца, но ние успяхме да се вместим в доста по-кратко време.


- Как бяха подходили конкурентите при създаването на дрона си?
- Г. П.: Шансовете бяха срещу нас, тъй като останалите отбори разполагаха с огромни екипи и бюджети. Нашият дрон е изцяло направен от леснодостъпни материали – говорим за 3D принтирани части, квадратен алуминиев профил (използвахме го за профили на раменете на дрона), G10 пластмаса. А конкурентите използваха предимно поръчкови детайли – компоненти, които не могат да се намерят бързо и лесно.
- Ал. М.: По-късно разбрахме, че екипът на единия от конкурентните отбори се състои от над 70 души, а други разполагаха с бюджет от над 30 000 евро.
- Й.С.: За справка – нашето пътуване до Германия (Мюнхен), бе поето от Техническия университет, а самата направа на дрона като части ни струва около 700 евро. В тази сума е включена и батерията, която също беше закупена от университета. Така, със сравнително скромни ресурси, успяхме да спечелим третото място в надпреварата, което за нас е голям успех.

- Защо организаторите избраха именно сценарий за хуманитарна мисия с дронове и доколко той отразява реални ситуации, с които службите за спешна помощ се сблъскват днес?
- Ал. М.: Трасето беше проектирано така, че от пилота се изискваше да изпълни множество маневри за изключително кратко време, тъй като именно скоростта се оказа ключова при награждаването. Това показва, че организаторите наблягат на способността на дрона да достига до труднодостъпни места за минимален период.

- Кои бяха най-големите технически предизвикателства пред студентските екипи при изпълнението на симулираната мисия?
- Г. П.: Не можем да сведем предизвикателствата до едно или две. Всеки един отбор изпитваше различни трудности в състезанието. Едни имаха затруднения при излитане, други при пренасянето на пратката, трети с цялостната електроника и т.н. Дронът трябваше да стигне до определени GPS координати и сам да влезе в автономен режим. Това означава да стигне, да намери крайната точка и да кацне сам без намеса на пилота.
- Й. С.: В това се провалиха всички отбори, а на нас просто не ни стигна време, за да направим софтуера, който е необходим.

- До каква степен изкуственият интелект и автономните системи вече променят начина, по който се проектират и управляват безпилотните летателни апарати?
- Г. П.: Изкуственият интелект може да свърши голяма част от работата, но със сигурност не цялата. От една страна, той може да генерира софтуера за конкретния дрон. От друга страна, изкуственият интелект не може да поеме физическото проектиране и сглобяване на механичните части. Нещото, с което сме далеч пред него, е креативността, която прилагаме в кризисни ситуации.
- Ал. М.: Когато определен проблем изисква бързо решение, изкуственият интелект действа строго по правилата, но те невинаги и не във всички случаи работят.

- Какви умения придобиват студентите чрез подобни международни състезания и има ли реален интерес от страна на индустрията към младите инженери, които участват в тях?
- Й. С.: Най-важното умение, което придобиват студентите, е работата в екип. Това се оказва нелека задача, защото всеки човек има свои собствени решения, наблюдения и виждания по даден проблем, а възприемането на различните гледни точки невинаги е толкова лесно, колкото звучи. Естествено, всички натрупват и ценен практически опит.
- Г. П.: За много от тях това е първият реален проект, който излиза извън рамките на формулите, предадени им в учебниците, и се превръща в нещо, което може да се докосне физически и да се види в действие извън симулационните програми. Интересът от страна на индустрията е голям, макар и по-насочен към местните конкуренти.