11 163 евро за шефа? Как се формират заплати в България

Много ли са 11 163 евро за заплата на директор на държавно дружество? Проблемът не е колко получават държавните мениджъри в България. Проблемът е, че българските граждани не знаят за какво плащат.

Когато Министерството на културата (МК) показа документ за брутно месечно възнаграждение от 11 163 евро на директорката на НДК Андрияна Татарова, тя възрази по bTV, че по възнаграждения на бордовете НДК е чак на 22 място от общо 216 държавни предприятия. Татарова показа разпечатка от банковата си сметка, според която в нея влизат 9700 евро за управлението едновременно на НДК в София и на Фестивалния и конгресен център във Варна.

До 2023 година при формирането на заплатите на мениджърите на държавни предприятия и дружества съществуваше таван от 18 минимални работни заплати. Този таван беше премахнат от Министерския съвет, който през февруари 2023 прие скрити промени в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия.

По какви правила се определя цената за управление на държавните активи днес? И защо се получават такива огромни за България суми? Краткият отговор е: непрозрачни, непазарни и административно определени.

Дългият отговор започва с Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и предвидените в него бални оценки, по които бордовете определят възнагражденията си.

Каква е схемата

На теория възнагражденията на ръководителите на държавните предприятия не се формират произволно. Законът за публичните предприятия и правилникът към него ги обвързват с т.нар. бална оценка - система от показатели, по които се оценява изпълнението на бизнес програмите им. В оценката могат да участват приходи, инвестиции, изпълнение на проекти, качество на услугите и други специфични цели. Загубите, които са най-прекият измерител на ефекта от управлението, също участват, но са само един от показателите. Крайният резултат е сбор точки, определящ диапазона на възнагражденията на членовете на бордовете и изпълнителните директори.

Обществото, което е де факто собственик на тези публични активи, не вижда какви показатели са заложени и как точно оценката се е превърнала във висока сума - след като и НДК, и "Български пощи", и много други държавни предприятия отчитат загуби от милиони.

Гражданите не знаят какво е реалното им състояние. Нито една власт не си е направила труда да направи анализ, освен избирателно да вади скандални факти за едни или други възнаграждения. Само не и да променя правилата.

Гражданите нямат илюзии защо няма промяна. Назначенията в държавните предприятия отдавна са част от политическия ресурс на всяка власт. Съмненията около конкурсите за мениджъри допълнително подкопават доверието. Така информацията зависи от избирателната активност на новодошли управници, а после всичко си върви по старому, включително и заплащането.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към членство в която България се стреми повече от десетилетие, препоръчва държавните предприятия да бъдат подчинени на същите стандарти за отчетност и публичност като листваните на борсата компании.

Част от ръководителите на държавни предприятия са длъжни да декларират доходите и имуществото си в публичния регистър. Но от тези декларации не може да се разбере как са формирани възнагражденията им и какви резултати стоят зад тях, а и откриването им не е лесно. Публичният регистър показва колко са получили, не и защо са ги получили.

В действителност държавният мениджмънт в България се оказва доста свободен при формирането на възнагражденията си, тъй като основният акционер - държавата - му е дала голяма свобода и не се намесва пряко в определянето им. Без обвързване на цели с резултати няма как да се установи справедливо ли е заплащането.

Дойче Веле разполага със справка за възнагражденията на тричленния съвет на директорите на Балнеолечебен център "Камена" ЕАД за 2025 година, чийто принципал е Министерството на здравеопазването. Според нея изпълнителната директорка А. Б. е получила бруто 198 047 лева (101 260 евро), а другите двама членове – по 71 514 лева (близо 36 565 евро). От справката може да се види колко са получили, но не може да се разбере какви резултати са постигнали срещу полученото.

Добрите практики

Ако българските данъкоплатци искат да научат колко получава например изпълнителният директор на затъналите в дългове "Български пощи", трябва да изчакат следващата година, когато ще е подал имуществена декларация за предходната. Освен ако някой не реши да го съобщи, както направи бившият служебен министър на транспорта и съобщенията Корман Исмаилов.

Според информацията, която той предостави през март 2026, шефът на пощите е получавал над 7600 евро месечно, а възнагражденията на близо 80% от служителите, по данни на синдикатите, са около нивото на минималната работна заплата (620 eвро). Става дума за дружество, което съществува благодарение на държавни субсидии.

Ако германският данъкоплатец - и всеки друг - иска да разбере колко получава шефът на държавната железница или който и да е от 8-членния висш мениджмънт, отваря онлайн годишния отчет на Deutsche Bahn, намира раздела за възнагражденията на управителния и надзорния съвет и се информира.

За бившия вече председател на управителния съвет (CEO) д-р Рихард Луц за 2024 година са публикувани поотделно основното възнаграждение - 1.42 млн. евро - и бонусите - 700 000 евро, което прави общо около 2.1 млн. евро.

Публикувани са и принципите, на които се основава системата за възнаграждения, както и връзката между постигнатите резултати и бонусите. Има и архив на отчетите.

Това не означава, че държавните компании в Германия са имунизирани срещу лошо управление. Луц беше освободен от поста през август 2025 след години на финансови проблеми, закъсняващи влакове и натиск от страна на федералното правителство.

Скандинавска диета за бг апетитите

Миналата година финландското правителство гласува против доклада за възнаграждението на изпълнителния директор на NESTE, производител на петрол и биогорива, в който държавата притежава 44.2%. Не защото възнаграждението е било тайна, а защото го е преценило като прекомерно.

Разликата е съществена. Спорът се води върху публични данни, а държавата действа като информиран акционер, а не като случаен наблюдател.

Швеция, Норвегия и Финландия отдавна са избрали различен подход към възнагражденията на държавните мениджъри. Вместо да ограничават заплатите административно, те поставят акцент върху прозрачността и публичната отчетност, сравнима със стандартите за листваните на борсата компании. Обществото научава тази информация от отчетите на компаниите, а не от политически скандали.

В българските отчети разходите за персонал са общи. Ако някой иска да научи колко е получавал изпълнителният директор на ДП "Български спортен тотализатор", ще трябва да порови в публичния регистър. Там е декларацията, подадена м. г. на бившия вече шеф Георги Тарлеков, декларирал годишна данъчна основа от трудови доходи 199 064 лева (близо 101 781 евро) за 2024 година. Но няма да разбере връзката между тези доходи и ефективността на мениджъра.

Ако правителството на Румен Радев действително иска да наложи нов стандарт в управлението на държавата, не е нужно да пише нови закони, а да поправи сегашните. Достатъчно е да отвори килера на държавните предприятия и дружества, включително непрозрачната Българска банка за развитие.

Проблемът не е колко получават държавните мениджъри. Проблемът е, че собствениците на тези предприятия - българските граждани - не знаят за какво плащат.